Кой ви дава право да осъждате самоубийството? Знам, че животът няма смисъл, ако не се бъркаш в работата на останалите. Разбираемо е да осмисляш съществуването си като съдиш околните. Кой не би го направил?! Логично е да държиш сметка на останалите какво правят с живота си, с кого спят, какво харесват и колко пари имат. Не очаквам някой да успее да надрасне това. Но позволете ми поне да се надявам, че ще успеете да осъзнаете факта, че нямате право да съдите един човек за това, че се е самоубил.

Първо становището, че тъй като Бог ни е дал живот само той има правото да ни го отнеме. Ами да! Как не се сетих по-рано! Душата на Вселената, която е толкова велика, че създава самия Живот, също така се и принизява до там, че да го отнема. Великолепно! В същия ред на мисли родителите ни имат изконното право да ни убият. Но по някаква причина обществото не е възприело това за нормално.

А сега твърдението, че самоубийството е егоистично. Докъде ще стигне наглостта ви? Нима смятате, че заслужавате някой да живее заради вас? За кои се мислите?! Всеки има власт над собствения си живот. Човек живее, защото иска, а не заради някой друг. Представете си свят, в който нямаш право на глас дори относно собствената си смърт. Чудовищно. Ако не можеш да решиш кога и как да умреш, тогава да решиш как да живееш е напълно недопустимо. Предлагам от тук насетне всяко лично решение на даден човек да бъде оповестявано пред комисия, която да гласува дали то е егоистично или не. Край на избора кого да обичаш или коя да бъде любимата ти песен. Искаш да умреш? Не може! Съседката има нужда от теб, за да и́ дадеш чаша захар. Никакво умиране. Може би на другия ден, за да и́ спестиш неудобството да ти я връща.

Но може би сте прави. В някои случай самоубийството трябва да бъде осъждано. Ако имаш болен роднина например. Той има нужда от това да водиш безмислен и изчерпан живот и да увеличаваш страданието му с жалката гледка, в която си се превърнал. Така и двамата ще си страдате на воля, но пък няма да сте егоисти. Или когато човек има невръстни деца. Не мечтае ли всяко дете майка му да е гърчещ се плужек, който чака смъртта от десет години, но съществува единствено, за да му бърше задника? Кое дете би искало баща му да загине в порив към великолепното, вместо да се дави в посредственост с десетилетия, за да му купи телефон. Колко егоистично би било това.

Мисля, че е най-добре изобщо да забраним на хората да умират. Очевидно това е лукс, който не можем да си позволим. А ако те искат това, трябва бързо да им припомним, че не е добре да са егоисти и да знаят, че съществуват, за да задоволяват нас.