Категория: Лош

Послания и Смисъл

„Тийнейджърски секс и смърт в лагер Миазма“ определено смята, че има послания и смисъл. Но за съжаление реалността е доста различна. Филмът се опитва да анализира теми като женската сексуалност и как сексуалната енергия е обвързана с архетипите на жертвата и насилника. Но… не стига до никъде. Ако ще правиш филм, който разчита на усещания и идеи, то трябва да имаш перфектен диалог и отлично заснемане. Две неща, които липсваха. Филмът отчаяно се опитва да бъде интересен, търсейки евтини провокации с безмислени сексуални сцени и кървави преживявания, но за сметка на това през останалото време е бавен и скучен.

Сюжет

Сюжетът е гениален в способността си да запълни 2 часа екранно време с абсолютно нищо. Историята няма нито начало, нито край, а някак си средата също липсва. Две жени стоят в къща, понякога си говорят, друг път не и нито една от тях не знае защо говори или защо поначало е в къщата. Убиец, който нито е човек, нито е дух, нито убива някого, нито участва. Единствената му функция е да бъде ходеща квадратна глава и да диша тежко, докато две лесбийки се свързват, защото мечтата на живота им е…мъж да ги прободе с копието си?!? Смисъл…кому е нужен.

Герои

Героите са катастрофални. Те определено не са стереотипни, но това е защото нямат достатъчно персоналност дори да бъдат стереотип и обсъждането им по отделно е безмислено. Едната е млада, другата не чак толкова. И двете са луди. И двете нямат какво да предложат на света.

Важни детайли

Създателите се опитват да изградят филм във филма, но дали е добра идея да гледаме едновременно не един, а два скучни филма?

Филмът очевидно цели да размие границите между реалността и въображението. Но това води до два въпроса. Въображение. Къде? Реалност. Къде?

Единствения приличен момент във филма са убийствата, защото са толкова абсурдно преиграни, че успяват да бъдат забавни.