Христо Смирненски

Поетът, който потопи в гранитни вази на бунта огнедишащите рози

Кой е той?

Христо Смирненски е поет, автор на някои от най-красивите български стихотворения.

Защо е свръхчовек?

Всяко стихотворение на Смирненски е изпълнено с тъга, но и със сърцераздирателна красота. Той разкрива мощта на думите по най-изящния начин.

Посланията в творчеството му са за справедливост и надежда. Той вижда героизма в човешкия живот, дори когато личността е подложена на бедност и лишения.

Цитати:

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

„Цветарка“

Но сред града една мечта днес ни тормози,
но сред града в един копнеж горим
в гранитни вази ний да потопим
на бунта огнедишащите рози.

„Пролетно писмо“

Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.

„Зимни вечери“

Значими творби:

Зимни вечери

Да бъде ден

Приказка за стълбата

Кратка биография:

17 септември 1898 – 18 юни 1923

Христо Димитров Измирлиев е роден в град Кукуш. През 1913 г., след Междусъюзническата война, семейството му се преселва в София. Там той учи в Техническото училище и още като ученик започва да пише и публикува хумористични произведения.

Смирненски работи като журналист, редактор, коректор и репортер, като същевременно активно се занимава с литература. В творчеството си често описва живота на бедните и страдащите и защитава идеята за справедливост и по-добър живот.

В личния си живот Смирненски е бил весел, добър и чувствителен човек. Той се жени за Евгения Дюстабанова и въпреки трудностите в живота си запазва любовта си към хората и литературата. За съжаление, младият поет се разболява от туберкулоза, която по това време е тежко и често смъртоносно заболяване.