Щастието е боклук
Стабилна работа, вярна съпруга, къща с бяла ограда и три деца… Може ли да съществува по-голяма скука?!
От учтивост ще се престоря, че има и по-лоши неща, но все пак за мен е загадка как е възможно някой да поиска от живота толкова малко. Всеки ден да се събуждаш с усмивка, знаейки че този ден ще бъде като всеки друг, е върховният триумф на системата над личността. Кучешката бисквитка с надпис „Щастие“ подхвърляна на псетата, за да не им се налага да мислят. Щастието е най-демократичния начин да превърнеш хората в напълно еднакви безгръбначни хуманоиди. Когато това им бъде наложено със сила, те започват да протестират. Надига се бунт срещу болката и страха, срещу риска и отчаянието, срещу насилието и смъртта и срещу всичко онова, което не ни позволява да заспим нощем. Но кой има смелостта да вдигне бунт срещу щастието? Кой би се осмелил да навлезе в сенките, далеч от светлината на уличните лампи? Кой би мечтал за дебрите на океана, дори когато въздухът му свършва? Кой има силата да пожелае болката? Или да поздрави смъртта, без да се притеснява, че ще се срещнат отново? Кой е достатъчно луд, за да излезе извън рамката, дори когато тази рамка е щастието? Никой. То е съвършената отрова. Всеки я поглъща по свое собствено желание и дори е благодарен за това.
Но не можем да виним всички „щастливци“ за избора, който са направили. За Душите, които са в ранен етап на развитието си, няма по-добър вариант. За онзи, който е твърде слаб или твърде объркан, за да има повече, щастието е чудесно. Когато конфликтът в живота ви е „щастие-нещастие“, разбира се, че трябва да изберете първото. Отделен въпрос е защо някой е ограничил живота си до толкова глупав конфликт.
Но какво ако сблъсъкът е „щастие – красота“? Вероятно си мислите, че тук няма противоречие, защото двете са едно и също. Е, аз ви казвам, че не са. Какво ще пожелаете да бъдете тогава – розово пони, тичащо в кръг или взрив от виолетов огън, помитащ всичко по пътя си; хартиена пеперудка или буйна река, пламнала от удоволствието на ледените си води.
Поискайте повече. Поискайте страст и неизвестност. Поискайте бури с неочакван край. Поискайте възможността утрото да ви донесе всичко. Поискайте тръпка отвъд собственото ви въображение. Не казвам, че сте достойни да го получите, но го поискайте въпреки това. А щастието… Него ще захвърлим там, където му е мястото – на боклука.