Както всяка образователна система, английската също се стреми не само да предаде знания по съответния предмет, но и да възпита студентите си в своите основни ценности и да изгради един модел на поведение, който те да прилагат във всяка сфера на живота. Имам силни подозрения, че този модел е горе-долу същият във всички държави по света, но в Англия, благодарение на цялостния характер на нацията и на високия авторитет на университетите там, той се възприема от студентите със забележителна ефективност. Ето какво гласи той: „Бъдете абсолютни мижитурки.“

Студентите са подготвяни да бъдат поредните анонимници в живота. Анонимници с доста пари, а някои дори с власт, но все пак анонимници. Постоянно им е внушавано, че трябва да следват някакви неписани правила и да се стремят да паснат в обществото. Критериите за успешен живот са каква заплата ще получават и в колко точно известна фирма ще работят, а единствената цел е голяма кариера.

Урок № 1: Индивидуалността трябва да бъде изличена.

Едно от първите неща, на които те учат, е как да работиш в група. Разбира се, всеки опит за индивидуалност, трябва да бъде унищожен още в зародиш. Това обучение е изключително настоятелно: групов проект след групов проект, докато характерите се стопяват и студентите се научат да се съгласяват с другите и да се подчиняват на мнението на мнозинството. Групите, разбира се, обикновено са от поне трима души, двама е твърде рисково. Накрая на проекта всички получават еднаква оценка без значение кой какво е правил, за да се затвърди, че не се оценяват идеите, трудът и талантът на участниците, а способността им да смачкват мнението си, докато то съвпадне с това на другите.

Урок № 2: Индивидуалността трябва да бъде изличена.

Ще ти кажат, че в есетата търсят личното ти мнение. Само че има една малка уловка. Личното ти мнение отново трябва по някакъв начин да е подкрепено или поне да се базира на академични източници. Така че въпросът по-скоро е с кой учен ще се съгласиш, а не какво мислиш ти. Няма значение какво казваш. Няма значение колко безсмислена, глупава или противна е тезата ти, стига да е подкрепена с академична литература. Можеш да оспорваш твърденията на някои автори, но не можеш да кажеш, че самата тема е грешна. Контурите на мнението ти са начертани, твоето най-отговорно задължение е да не излизаш от тях.

Урок № 3: За да успееш, не е необходимо повече от това да не си абсолютен идиот.

С минимални усилия, можеш да изкарваш отлични оценки. За есетата е достатъчно да имат смисъл, да са в рамките на определения брой думи, да си цитирал няколко академични източника и щипка лично мнение. С други думи, трябва да докажеш, че можеш да прочетеш няколко страници и да създадеш текст, в който изреченията и абзаците са свързани помежду си. На изпита, трябва да покажеш, че си запомнил дадено количество информация и можеш да го възпроизведеш в писмен вид. В нито един момент от теб не се иска да проявиш свръхталант, да бъдеш истински креативен или да надскочиш себе си. Защо биха искали това?

Като цяло образователната система в Англия, като започнем още от предучилищната подготовка до университета, винаги ми е напомняла конвейерното производство. Всяка година на пазара се изливат хиляди първокачествени роботи-конформисти, които веднага стават част от еднородната маса. И след като мозъците им са били промивани последователно и упорито години наред, те самите ще си мислят, че са успешни и щастливи. Затова, ако обмисляте да учите в Англия, се запитайте дали можете да излезете от обучението си след три години, без да сте загубили себе си.