Николай Римски-Корсаков

Композиторът, който претвори магията в музика

Кой е той?

Николай Римски-Корсаков е един от най-важните руски композитори на XIX век.

Защо е свръхчовек?

Николай Римски-Корсаков е значим, защото помага за утвърждаването на отличителен руски национален стил в класическата музика. Като член на „Могъщата петорка“ той и други руски композитори се стремят да се отдалечат от простото подражание на западноевропейските традиции и вместо това черпят вдъхновение от руските народни песни, историята, легендите и приказките.

Римски-Корсаков изглежда като спокоен, дисциплиниран, интелигентен и донякъде сдържан човек. Той също е любознателен и с богато въображение. Увлечението му по морето, руския фолклор, приказките и свръхестественото намира място в неговата музика. В личните си отношения той е отдаден на семейството си и е особено близък със съпругата си Надежда.

Любопитни факти:

Той обича магията, легендите и приказките. Много от оперите му са базирани на руския фолклор и фантастични истории. Например „Приказката за цар Салтан“ включва известното „Полета на бръмбара“.

Смятан е за майстор на оркестрацията. Римски-Корсаков притежава изключителната способност да съчетава различни инструменти, за да създава ярки звукови цветове и атмосфера. Той дори написва известен учебник, „Основи на оркестрацията“, който оказва влияние върху поколения композитори.

Понякога има проблеми с властите. През 1905 г. студенти от Санктпетербургската консерватория участват в протести срещу руското правителство. Римски-Корсаков подкрепя студентите, което допринася за временното му отстраняване от консерваторията.

Значими творби:

Шехерезада

Снежанка

Приказка за цар Салтан

Кратка биогарфия:

18 март 1844 – 21 юни 1908

Николай Андреевич Римски-Корсаков е роден в Тихвин, Русия, в семейство с дългогодишна традиция в държавната и военната служба. Въпреки че проявява ранен интерес към музиката и започва да учи пиано на шестгодишна възраст, семейството му очаква от него да избере кариера във флота. По време на обучението си обаче страстта му към музиката се засилва и през 1861 г. той се запознава с композитора Милий Балакирев, който се превръща във важен негов наставник.

Римски-Корсаков в крайна сметка се присъединява към „Могъщата петорка“ – група руски композитори, които се стремят да развият отличителен национален музикален стил. През 1871 г. той става професор по композиция и оркестрация в Санктпетербургската консерватория. Въпреки че първоначално няма формално музикално образование, той осъзнава своите слабости и започва интензивно самообразование по хармония, контрапункт и композиция.

През 1872 г. той се жени за Надежда Пурголд, изключително талантлива пианистка и музикантка, с която се запознава в музикалните среди на Санкт Петербург. Надежда е не само негова съпруга, но и важен музикален сътрудник и критик. Двамата имат седем деца, сред които Михаил, който става ентомолог, и Андрей, който по-късно става музиколог и пише подробно за живота и творчеството на баща си.

В по-късните си години Римски-Корсаков продължава да композира, преподава, дирижира и пише за музиката. Той оказва важно влияние върху по-младите руски композитори, включително Игор Стравински, а подходът му към оркестрацията оказва трайно влияние върху музиката на XX век.