Мнозина са заблудени, че по нашите земи вече се говори на български език. Не бъдете наивни! Това изобщо не е така!

Явно почти всеки българин е преценил, че може да основе свой собствен език, а след това и да очаква, че другите ще го разбират. Но все пак са се запазили и всеобщи думи и изрази. Един прекрасен пример е думата „таковам“. Глагол, който може да обозначи всяко едно действие. Какво богатство се крие в езика ни! Кой друг народ може да се похвали с толкова богата на смисли дума? Не можем да подминем и златния гвоздей в речта ни „харабия“, която е както глагол, така и съществително, че и дори прилагателно.

Важно за чужденците е да разберат, че нито едно българско изречение не може да съществува без частицата „уе“. Тя е основна изграждаща част на речта с ключова синтактична функция. В някои краища на страната ни отново си позволяват волности като частицата се произнася „ве“, но все пак да не ставаме придирчиви. Който, както му е кеф!

Но да не подценяваме модернизацията на езика. Тя например е довела до умелото вплитане на християнските ценности в ежедневието. На пръв поглед е озадачаващо, че всички се обръщат един към друг с „брат“, но всъщност тук се крие много дълбок смисъл. Нима не сме всички братя, синове на Адам и Ева? Веднага можем да се запитаме защо се обръщат така и към жените, но и тук обяснението съвсем не е повърхностно. Става въпрос за мъжкото начало у жените, което според християнството е по-силното от двете.

Особено приятна черта на езика ни е подвижното ударение. Ах, каква музикалност се крие в думи като „за́пиша“,  „каза́х“ и моят личен фаворит „пенсионира́х“.

Любопитно е, че някои букви са много по-свободолюбиви от други. „В“ е доста своенравна и често си позволява да отсъства от думите -„Ко стаа? “. О, мила моя „в“, върни се! За съжаление тя съвсем не е единствената, която си взима отпуски. Очевидно доста букви страдат от преумора, защото остарялата дума „хубаво“ отдавна се произнася „хууу“(за щастие до момента нямам данни да се пише така). Прекрасни примери за това са и обръщенията към преподавателите в училище- „гуссине“(да, с две „с“ е) и „гуспоо“.

Бунтовническо поведение се наблюдава и при числата. Седем и осем например отдавна разчупиха закостенялото мислене и се превърнаха в „сиедиемь“ и „уосиемь“ (вероятно изпитват тайна страст по Русия).

Езикът ни  оправдава и небивалиците, че не успяваме да се интегрираме в останалата част от света. Близостта ни с другите нации е ясно отразена в родната ни реч. Всички имат „френдове“ и ежедневно им се случва да „фейлнат“.

Смятам да приключвам със статията, защото вече се „саднах“.