Киноразкостване: Заразно зло: Възмездие – страхотен екшън и странна история
Категория: Добър
Послания и Смисъл
„Заразно зло: Възмездие“ се фокусира основно върху добрия екшън и оставя смисъла настрани. Визуално всичко е чудесно и имаме много възможности както за битки със зомбита и чудовища, така и за емблематични дуели между важни герои. Откъм смисъл…има какво да се желае. Защо се занимаваме с клонинги? Защо вкарваме герои от игрите, които нямат тяхната персоналност? И най-вече… Защо Алис има дете?
Идеята Алис да вземе дете на свои клонинг уж цели да разкрие нейната чувствителна страна, но просто е…неуместна. Ситуациите с детето са неловки, диалозите са неподходящи за цялостната енергия на поредицата и в крайна сметка цялата сюжетна линия няма никакви трайни последствия.
В предишните четири филма всичко бавно изгражда кулминацията на еволюиралата Алис, мъртвият свят и новата надежда в Аркадия. Петият филм премахва всичко това, за да ни занивама със странни симулации и фалшиви герои. Да, забавно е, но през цялото време стои въпроса „Защо изобщо сме тук?“.
Сюжет
Сюжетът на „Заразно зло: Възмездие“ е странен и ако бъде напълно премахнат от поредицата, нищо в главната история няма да липсва. Филмът прилича повече на DLC част в компютърна игра, отколкото на ниво от главната кампания. Цялата история е на принципа „Ето ви зомбита и готини арени на които да се биете с тях.“ В което няма нищо лошо, но все пак можеше да минем и няколко крачки отвъд зрелището.
Да, филмът има своите обрати като домакинята Алис, завръщането на оригиналните герои като клонинги и разкритието, че това са фалшиви градове, които са под водата. Но това са само практически обрати, които нямат емоционална стойност или не успяват да имат такава.
Герои
Алис – Алис решава да бъде майка, което е опит за емоционално развитие, но за съжаление, неуспешен.
Джил Валънтайн – За човек който участва в три от пет филма, Джил определено няма какво да прави, освен да изглежда добре и да се бие.
Рейн – Макар и да е по глупав начин, завръщането на Мишел Родригес винаги е плюс.
Ада Уонг – Ада изглежда като героинята от играта, но по някаква причина характерът ѝ е напълно различен. Ада е известна с две неща – че е съблазнителна и че до последно не сме сигурни на чия страна е. Тук тези две неща в образа ѝ липсват.
Важни детайли
Сцената, в която Алис се бие със зомбита с верига е абсолютно съвършена от начало до край.
Първата среща на Ада и Алис пресъздава приятно сцена от играта, което е симпатичен детайл.
Дуелът между Джил и Алис е изключително добър, а мутиралата Рейн е приятен фон.
Масовото производство на Алис клонинги не е логично. Тя е твърде ценна, за да бъде прототип в подобна лаборатория, както вече сме установили в предишни филми.