Обществото няма съмнение кои са лошите. Но нека все пак проверим кои остава да са добрите:

Чърчил?

Човек без никаква емпатия, който вижда цялото човечество като пионки, които да задоволят манията му за велика Британска империя. Напълно подвластен на пороци като алкохоизъм и хазарт, които засягат най-слабите характери, неспособни да се справят със собствените си несигурности. Отгледал децата си така, че повечето от тях да се борят с алкохолно пристрастяване и психологически проблеми цял живот.

Политик, чийто единствен проблем с нацистка Германия всъщност е, че ако те спечелят, британците няма да са доминиращата сила в света. Чърчил не е имал по-меки виждания за господството на арийската раса и го е смятал за съвсем естествено. Концентрационните лагери в Кения или използването на газ срещу иракчани и афганистанци не са били в разрез с моралните му виждания. Искал е да унищожи България дотолкова, че на мястото на София да има нива с картофи. За него враг е просто този, който не иска да приеме изконното право на британците да властват над другите.

Сталин?

Лидер, избивал своите със същото безразличие, с което и другите. За когото всеки един проблем можел да се реши единствено и само със смърт. Вярващ, че човешките същества принадлежат в трудови лагери. Насилващ колективизация, когато това означава глад за истински работещите. Въвел режим, който цели да изтръгне индивидуалността и изключителността от цялата човешка раса.

За него човешкото същество няма никаква стойност – нито за това, че е живо, нито за това, че е единствено по рода си. Властта и контрола са единтсвеното, което има значение, и всяка жертва е допустима в тяхно име. Дори до вчера да си бил сред най-приближените му, ако днес си неудобен, нищо не може да те спаси. И до ден днешен той е считан за герой от мнозина.

А може би Рузвелт?

Криейки се под необходимостта от компромиси по време на война, Рузвелт не вижда проблем в това да стои до двамата големи злодеи на епохата си. Под маската на харизматичен лидер, стои още един безскрупулен, манипулативен и алчен за власт човек. Целият успех на политиката му се състои в това, че е казвал на всеки каквото иска да чуе, като е способден дори да се усмихва на Сталин, жертвайки половината свят. Самият той няма морална идеология, не е справедлив към японците живеещи в Америка и е напълно склонен да потъпква човешките права. В личния си живот не е лоялен съпруг, но това е логично, защото жена му всъщност е чудесна и има истински морал.

Самият Рузвелт е казал да го съдим според враговете, които е направил. Но това е просто трик за отклоняване на вниманието – той всъщност трябва да бъде съден според съюзниците си.