Оправдава ли целта средствата? Въпрос над който твърде много хора са разсъждавали, организирайки поредния конкурс „Кой е най-глупав“.  И докато те се занимават с тежки и сложни дискусии за това кое е морално, отговорът е съвсем очевиден – не, защото е под нивото ѝ.

Целта никога не би отделила от времето си, за да оправдава каквото и да е. Тя е крайната точка от пътя, но и първопричината този път да съществува.  Във Вселената няма безцелни процеси. Целта е абсолют. Желанието е двигателя. Възможностите са реалността. Онова, което няма цел, е само привидение.

Единственият парадокс е постигнат от човешкото общество, но неговото съществуване е илюзия, обречена на провал. В познатия ни водовъртеж от малоумие и слабохарактерно извращение се е образувала идеята, че можете да имате каквито си искате цели, стига да не правите нищо, за да ги постигнете.

Всеки човек има нуждата да се преструва, че животът му има цел, за да не се застреля в главата. Останалите нямат проблем с това. Тяхното единствено изискване е той никога да не се опита да я реализира. Човекът, който се опитва да достигне онова, което иска, е пречка. Той е силен и знае къде отива. Неговите стремежи заплашват спокойното, монотонно влачене на тези покрай него, а това е напълно недопустимо. За техен ужас се оказва, че личността не може да бъде потисната и ще следва желанията си на всяка цена. Тогава обществото изважда тайното си оръжие.

Никога да не последваш мечтите си е най-моралното, което можеш да извършиш, но ако все пак не се справиш с тази благородна задача, си длъжен поне да гониш цел, която е „добра“. Според тази теория, ако ограбиш квартален магазин, за да дариш парите на сиропиталище, целта е „добра“ и следователно има шанс средството да бъде оправдано. Но ако обереш най-добре охранявания трезор, защото искаш да тестваш възможностите на ума си, то целта е „лоша“ и оправдание няма.  Ако убиеш  терорист, канещ се да извърши атентат, целта е „добра“ и всичко е наред. Но ако убиеш жената в синята рокля, защото изгревът ти е казал така, целта е „лоша“.  Ако построиш болница в третия свят, защото наистина те вълнува съдбата на тези хора, или пък просто за да си вдигнеш репутацията… е, на кого му пука за мотивите. Важното е, че целта е „добра“.

Целта и средствата са едно. Великите цели изискват велики средства. Ако искаш да напишеш гениален роман, ще търсиш думите за него само в душата си. Ако искаш да напишеш посредствен бестселър, ще копираш мислите на обикновения човек, облечени в бездарност. Ако искаш да си най-добрия бизнесмен, ще се бориш за първото място с чест и достойнство. Ако просто искаш пари, ще се промъкваш като слузест червей към горните етажи, подмазвайки се на по-силните от теб и стъпквайки по-слабите. Ако искаш да спечелиш жената на сърцето си, ще ѝ покажеш истинската си същност само с един поглед. Ако искаш тя да бъде до теб, защото се страхуваш от самотата, ще се превърнеш в най-долния лъжец, за да я задържиш.

Почти всяка цел може да бъде постигната по много различни начини, но всеки сам трябва да реши кой от тях е правилният. Ако искаш да стигнеш от точка А до точка Б, можеш да отидеш пеша, с влака, или пък да изобретиш машина за телепортиране. В редки случаи едни и същи средства могат да се използват за постигането на различни цели.  Можеш да причиниш болка на някого, защото искаш да го унищожиш или защото искаш да му помогнеш по пътя към свръхчовека.

Целта и средствата са неделимо цяло, в което няма място за оправдания. А способността ни да го определяме е това, което ни превръща в личности.