Във времена на разделение и общество, в което никой не е на страната на останалите, някак си всички са съгласни за едно – съвременният свят върви към тотална разруха. Но това е само поредната обществена заблуда.

Светът си е наред. Да, има си своите проблеми. Страда от войни, глад и болести. Масово държавите се управляват от ненормални и обсебени от властта хора. Опасни идеологии се разпространяват сред младите. Хората са объркани и не знаят кой е правилния път в живота. Всичко това е истина. И може да бъде казано за всяка една епоха от човешката история. И все пак ние сме тук.

На всеки етап от развитието си, човечеството е било склонно да вярва, че нещата вървят надолу, а бъдещето е мрачно. Но в наши дни за първи път имаме инструментите да пропагандираме тази идея. Медии, социални мрежи, инфлуенсъри. Отвсякъде се тръби, че нещата не вървят на добре и независимо дали чрез ядрена война, изкуствен интелект или загуба на ценности, човечеството се е насочило към собствения си край.

Всъщност обаче това е израз на нашата неспособност да приемаме реалността. Съвременният човек очаква да съществува в стерилна и безпроблемна среда, а всичко останало го докарва да вътрешна истерия, която прехвърля на останалите. Но ако чакаме нещата да бъдат идеални, няма да сме щастливи никога. Животът съществува заедно със смъртта. Спокойствието се постига въпреки наличието на проблеми. Светът продължава напред и нагоре независимо от своите моментни падения.

Да искаме да направим света по-добро място е прекрасна инициатива, но за да го постигнем, трябва да вярваме в неговата красота. Не сме обречени, нямаме нужда от външен спасител и апокалипсисът не чука на вратата ни. Всичко е наред, както си е било винаги. Вселената продължава да бъде наш дом и ние продължаваме да се откриваме, дори когато се загубим за някое и друго десетилетие. И единствената реална опасност човечеството да стигне до жалък край се крие във вярването на хората, че ще се случи.

Живеем ли в идеален свят? Не. Но живеем в съвършен свят. И това е най-важното.