Доброто възпитание е лошо възпитание
Трябва да кажете „Добър ден!“. Денят ви не е добър? На никой не му пука! Все пак вие може да притежавате безброй качества, но без задължителната демонстрация на добро възпитание сте за никъде! В мига, в който изречете вълшебните думички, хората ще ви помислят за дружелюбен и приятен човек. Но тежко на онзи, който не ги е казал! Той моментално бива погледнат с лошо око и съм почти сигурен, че ако беше законно, обществото би пратило тези личности в затвора.
Здрависването също не остава по-назад. Явно да пипаш хората по ръцете е от изключителна важност в съвременното общество. Ако не се здрависаш с някого, той го приема като лична обида, защото как би могъл да знае, че не всичко се върти около него. Мога да предположа, че всички престъпници имат обща черта и тя е, че не се здрависват. В противен случай отношението на хората към този ритуал би било озадачаващо. Допирът на ръцете е единственият приемлив начин да се запознаеш с някого особено в средите на „интелектуалците“.
Но дали ръкуването е достатъчно? Не е ли по-добре да си пощим косите или да си ближем лицата, за да се опознаем по-добре? Сигурен съм, ще се съгласите, че това е доста по-лично.
Поведението на публични места. Мисля, че в този случай е най-добре просто да се превърнете в дърво. Етикетът на публични места така или иначе не позволява почти никакви действия, така че не ви остава голям избор.
Престъпление от най-тежка категория е смехът. Бурният смях може да предизвика унищожителни погледи от страна на околните и най-добре бързо да се изнасяте преди да ви обяснят колко невъзпитани сте или да скочат да ви набият. Вината е ваша! Нима очаквате хората да се зарадват на това, че някой се смее? Да изпитат радост от чуждото щастие? Ха! Че защо им е да го правят?! В крайна сметка такива неща не са приети.

Друго потресаващо деяние е излягането или вдигането на краката на публично място. Потрес! Хората имат крака! Идея си нямам как човечеството успява да се справи с този аморален феномен. Ако не сте го наблюдавали, достатъчно е да си полегнете на пейка в най-близкия парк, за да видите в очите на околните отражението на надписа „Преследвам деца“, който очевидно е изписан на челото ви. И не забравяйте да не се смеете. Все пак родителите ви са дали всичко за вас. Проявете уважение!
