Основната разлика е, че удоволствието е за егото, а щастието е за Аз-а. Удоволствието е насладата от получаване на блага. Вкусна храна, блестящ диамант, победа в състезание с другите, да ни правят комплименти и да ни угаждат. Удоволствията на егото са чудесна част от живота и не бива да ги пропускаме, но и не трябва да мислим, че са равносилни на истинско щастие.

Щастието е за Аз-а. То се състои в дълбоките и смислени неща. В онова, което ни прави нас самите. Щастието е в сбъдването на мечтите, но и в самата способност да мечтаеш. В прекараното време с близките, но и в самата способност да обичаш. Щастието е висша цел в живота ни, но се състои и в самия факт, че сме живи.

Друг ключов аспект е, че щастието е състояние на духа, докато удоволствието е само моментно настроение. Насладата е приятна, докато го продължава. Но щом се изчерпа, няма реални последствия. Щастието е абсолютно. Дори в момента да сме тъжни, ядосани или потиснати, това не променя щастливият дух, с който преминаваме през живота.

Удоволствието може да е полезно за нас, но може и да ни вреди, заставайки на пътя на щастието ни. Когато се отдаваме на удоволствието, трябва да преценим дали то е добро за нас или не. Щастието е висша ценност и винаги е правилно.