Луди, зомбита, безсмъртни психопати, извънземни, Сатаната и, разбира се, песничка.

Ето ни отново изправени пред предизвикателствата да запълним дупките в сюжета на този очарователен сериал. Макар че в този случай изворът на възмущението ми е именно самият сюжет.

Очевидно всеки главен герой трябва да е жертва на обстоятелствата, както се случи и с нашата Лана-Банана. Неизброими са трагедиите, които младата журналистка успя да преживее – загуба на любим човек, електрошок, държана в лудница против волята и́, изнасилена от психопат, заплашена с убийство от собствения си син. Но въпреки всичко, тя остана вярна на себе си и продължи да бъде съвършено скучна.

Нямам нищо против да я пробутат за сюжет на заден фон, но жена, която е изтъкана от клишета, няма място на предните редове. Историята на Лана-Банана ме вълнуваше толкова слабо, че на моменти напълно забравях защо изобщо участва в сериала. Но все пак ще и́ призная едно. Тя поне имаше благоприличието да остане извън сферата на паранормалното.

Нека хвърлим поглед към Джуди. Драмата на живота и́ наистина ли беше факта, че е блъснала дете на пътя и не е слязла да му помогне? И това е същата онази Джуди, която подлагаше на брутални мъчения всяко живо същество, до което е в състояние да се докопа?! Явно съвестта има мембрана с избирателна пропускливост, която се активира на произволен принцип. Може и да е било опит да направят образа и́ по-интересен, но това определено не се случи.

 

Лекарят. Ах, този лекар. Мога да кажа само, че ако той и нелепите му зомбита се изрежат от сценария, това не би променило абсолютно нищо. Все пак моите адмирации за образа му. Не е лесно един от главните ти герои да бъде… нищото.

Тук ще вметна коментара си за набързо скалъпенката история с извънземните:

…

 

И, за да продължим логическата връзка, време е и да добавим щипка демонизъм. Сатаната решава, че непременно трябва да се всели в млада монахиня. Забелязал съм, че той доста често взима това решение, което е, меко казано, озадачаващо. Ти си Сатаната и можеш да се вселиш в КОГОТО СИ ПОИСКАШ, но избираш… нея? Сериозно?! Трудно може да се намери нещо по-банално от чистата девойка, обсебена от демон. Крайно време е някой да се сети, че все пак демоните имат себеуважение.

От друга страна след обсебването тя най-после заприлича на нещо повече от тригодишно дете с прекалено развито тяло. Естествено като единствения свеж образ в сериала, който се задържа по-дълго на сцената, тя трябваше да умре по унизителен и жалък начин, метната от балкона като купа с развалени портокали и при това от охлюв, който си е забравил черупката.

Дойде време и за серийните убийци. Тук се забавлявах искрено. Освен  в моментите, когато ми се гадеше. Кървавото лице бе удушен с верига, но след това се завърна, без дори да има белези по врата. Синът му стигна дори по-далеч. Той бе наръган неколкократно в гърдите, което не му попречи да се изправи и да продължи да избива всички наред. Прелюбопитна е сцената, в която Кървавото лице влезе в къщата на Лана, за да разговаря с любовницата и́. Той вече я беше убил, но въпреки това обикаляше по стаите и крещеше името и́ като умопобъркан. После откри капка кръв, в която се вгледа ужасено. Ако е сам в стаята, то тогава пред кого се преструва, че не я е убил? Пред зрителите?! А може би просто страда от загуба на паметта, което така удобно не бе споменато никъде.

 

Последната сцена, в която Лана уби сина си, беше покъртително глупава. Тя го баламосваше с мини разговорче, докато изтръгна пистолета от ръката му. Всеки момент очаквах актьорите да се разсмеят и да кажат „Беше просто шега. Нали не очаквахте финалът да е толкова тъп?“

И все пак всяка история има две страни и най-после дойде ред на положителната. Единствените герои, които харесах, бяха останалите луди. Чудовищно гримираната старица ме забавляваше, а в непрестанно маструбиращият мъж имаше някакъв противен чар. Приятни щрихи внесе и непринуденото поведение на Дядо Коледа, който бе като многоцветна кърпичка, която фокусник измъква от ръкава си. Личният ми фаворит обаче, си остава нимфоманката. Едва ли можеш да не харесваш човек, който е скрил краставица в стаята си и при това не за да я яде. Беше симпатична, дружелюбна и жизнерадостна. Искрено съм потресен от съдбата и́. Тя не заслужаваше да бъде осакатена по този начин, нито пък да бъде убита от същия онзи охлюв със забравената черупка.

 

Но истинският успех на този сезон беше песничката. Прелестно неадекватна и пленително позитивна, тя си остана единственото нещо, което не лъхаше на бездарност.