„Агата през цялото време“  е още един симпатичен сериал за вещици с добър актьорски състав и интересна стилистика, който има своите добри моменти, но не успява да се прехвърли отвъд очевидното. И въпреки че има чар, носи със себе си и доста проблеми.

„Агата през цялото време“  продължава традицията на Марвел да обръща индивидуално внимание на своите лоши герой и злодейката от „Уандавижън“ също получи своя момент под прожекторите. И идеята е отлична. Все пак, кой не би искал да гледа сериал за група вещици, предвождани от тъмна магьосница по мистичен вселенски път за личностното развитие?

Визуално филмът ни представя доста интересни и различни магически арени, а разнообразието на костюмите обогатява вкуса на изживяването. И когато имаш хора като Катрин Хан и Пати Лупон в каста си, очевидно гледането ще си заслужава дори и само за да се насладим на изпълнението им.

Но макар сюжетът да има потенциал, сценарият е твърде зает с това да ни пробутва нови и нови обрати, жертвайки собствената си дълбочина и пропускайки все повече детайли в името на спектакъла.

Името на сериала няма никакъв смисъл. Агата беше отговорна през цялото време за събитията, случващи се в „Уандавижън“, но определено не е отговорна за ставащото тук. Всъщност един от ключовите обрати ни показва, че всичко от самото начало е проекция на силите на Били, така че „Били през цялото време“ би било много по-уместно заглавие. Както и всяко друго.

Обратите на историята не само не успяват да я задълбочат, а дори напротив. Правят я все по-плитка, рискувайки пълното ѝ обезмисляне.

В „Агата през цялото време“  има две наистина прекрасни неща – песента и пътя. И стигаме до края единствено за да разберем, че и двете са били илюзия.

Песента е чудесна. Тя има древен вещерски дух, запомняща се е, хармонизирането на гласове, които не се познават, е отличен мотив. Песен, която звучи в различни версии през епизодите, поддържайки духа на цялото изживяване. Именно тази песен се оказва лъжа, измислена от главната героиня. Не мисля. Не унищожаваш едно от най-хубавите неща в собственото си произведение в името на евтин шок. Но създателите на този сериал го правят два пъти.

Самият път също е лъжа. Път за магически жени свързани с природата, където да докажат себе си, за да се преоткрият. Път, който изглежда по различен начин за всеки, превръщайки се в огледало на душата му, за да му предложи точно тези предизвикателства, от които има нужда. Именно този път се оказва резултат от фантазиите на объркано момченце…Развръзка, която кънти на кухо и оставя зрителя да се чуди какво изобщо е гледал и защо.

Единствената добра история е тази на Лилия, умело вплетена от самото начало, показвайки изключително добре как е реалистично да работи виждането в бъдещето. Героинята има своята дълбочина и получава достоен край, постигайки мир със себе си и разбирайки пълния смисъл на своите способности.

А какво се случва със страховития злодей на този филм? Невероятните Сейлъм Седем, които нищо и никой не може да спре? Неуязвимите демони, които идват за Агата през световете и неизбежно ще я застигнат? Отговорът е – абсолютно нищо. Няма битка, няма цена, няма последствия. Няма дори среща с Агата. След като прекарваме епизод след епизод в ужас от тях, те просто изчезват, защото са залитнали върху меч.

„Агата през цялото време“  е приятно изживяване, на което обаче човек трябва да се наслади без високи очаквания, радвайки се на хумора и музиката, и пускайки покрай ушите си опитите за сюжетна линия или задълбоченост.