„Отнесени от вихъра” е сцена на мощта на историята, титаничната гордост на Юга, непреклонима любов и безпощадна чистота. Този роман превръща ужаса в песен, а любовта – в слънце изгряло сред гръмотевична буря. Тук страхът е висша емоция, защото е съпътстван от кураж, достойнство и воля за живот, а аз-ът свети еднакво ярко както в личните трагедии, така и в общата съдба на Конфедерацията.