Анастасия Романова

Принцесата, която оцеля

Коя е тя?

Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова e най-малката дъщеря на руския цар Николай II. Според митовете, тя по тайнствен начин оцелява след екзекуцията на царското семейство.

Защо е свръхчовек?

Известна с любов от близките си под прозвището „Швипсиг“ (което означава „малката палавница“), Анастасия била жизнена, остроумна и изключително енергична. Тя обожавала сценичните изпълнения, комедията и лудориите, като често забавлявала семейството си със своето тънко чувство за хумор. Освен това била изключително привързана към семейството си, и най-вече към по-малкия си брат Алексей, когото непрекъснато се стараела да развлича и утешава.

Анастасия е символ на идеята, че красотата и жизненият дух могат да оцелеят и в най-мрачната реалност. Вярата, че тя е успяла да се спаси, е отражение на фундаментален аспект на човешката природа.

Любопитни факти:

Анастасия мразела строго налаганите уроци и рутината. Когато не искала да посещава часовете си или да върши задълженията си, тя се катерила високо по брезите в дворцовия парк и инатливо отказвала да слезе, оставяйки учителите и охраната си напълно безпомощни долу, докато сама не решала да се спусне.

Наречена „гений в лудориите“ от сина на дворцовия лекар, Анастасия обожавала физическата комедия. Тя често спъвала прислужниците, носещи подноси, криела се в шкафовете, за да изскочи и да стресне дворцовия персонал, и имитирала помпозните обръщения и маниери на гостуващите високопоставени лица зад гърба им, за да разсмее семейството си.

Кратка биография:

18 юни 1901 г. – 17 юли 1918 г.

Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова е родена в Петерхофския дворец край Санкт Петербург. Тъй като била четвъртото дете и най-малката дъщеря на цар Николай II и царица Александра Фьодоровна, раждането ѝ първоначално било посрещнато с леко разочарование от кралския двор, който с нетърпение очаквал мъжки наследник. Въпреки високия си кралски статус, Анастасия и нейните братя и сестри били възпитавани в изключително скромена среда – те спяли на сгъваеми военни легла и вземали студени бани.

Животът на Анастасия се променил драстично с избухването на Първата световна война и последвалите политически сътресения в Русия. По време на войната тя и сестра ѝ Мария редовно посещавали ранени войници във военните болници, за да повдигат духа им. След Февруарската революция от 1917 г. цар Николай II бил принуден да се абдикира, с което се сложил край на тривековното управление на династията Романови. Цялото императорско семейство било поставено под домашен арест – първо в Александровския дворец, след това изпратено на заточение в Тоболск (Сибир) и накрая преместено в къщата на Ипатиев в Екатеринбург. По време на цялото им пленничество Анастасия поддържала духа на семейството си с характерното си чувство за хумор и забавни пиеси.

В нощта на 17 юли 1918 г., едва 17-годишна, Анастасия била екзекутирана заедно с родителите си, трите си сестри, brat си Алексей и няколко верни домашни прислужници в мазето на Ипатиевата къща. През десетилетията след това, поради пълната потайност на съветското правителство относно подробностите около екзекуцията, се пораждат слухове, че Анастасия някак си е оцеляла и избягала. Многобройни самозванки се появили с твърдения, че са изгубената велика княгиня – най-известната сред които била Анна Андерсън.