Човекът е шедьовър на Вселената. Тя е абсолютен и всемогъщ организъм, който е решил да създаде индивидуални души, както за да се развива, така и за да предизвика себе си. Човешката способност да чувсва и да взема решения самостоятелно е предпоставка всяко едно бъдеще за Вселената да е възможно и непредопределено.
Именно индивидуалната душа е това, което прави човекът специален и доказва смисълът на съществуването му като вид. Животът сам по себе си прави всяко същество ценно и свещено, но човекът надгражда със способността си да създава на базата на личните си характеристики. Наличието на човешки същества отваря вратата към съвсем нови понятия във Вселената – правилно и грешно, преходно и непреходно, важно и незначително и т.н.
Свъхсилата на човека е да прави избори. Той има свободна воля и то не по начина, който намекват религиите – че въпреки това правилният избор е само един – а в пълния смисъл на думата „свободен“. Чрез своите избори човекът създава реалност и определя бъдещето. Всяко наше решение – от това дали да отворим прозореца до такива, от които зависят съдбите на милиони – прокарва нова пътека за света и затваря алтернативните. Ето защо чрез всеки избор, който правим, ние поемаме отговорност за света.
Човекът е носител на любов. Вселената обича всичко в себе си, но човекът е създател на индивидуална любов. Всеки път, когато някой се влюби, всемирната любов се разширява. Когато обичаш друг човек, ти утвърждваш индивидуалните му характеристики по начин, по който само друга индивидуална душа може. Това е съвсем ново ниво на признание, което обичаният получава.
Най-ценното притежание на човека са именно неговите ценности. Чрез тях той слага линията между правилно и грешно. Това дали ги защитава показва дали е смел човек, който поставя принципите си пред капризите на моментната ситуация. А това наистина да живее според тях е върховното доказателство за неговата сила и стойност.
Животът на човек е буквално отразяване на това какъв е той. Твоята същност се проектира в света чрез всичко, което някога ще изживееш – какви избори ще направиш, ще постигнеш ли целите си, ще се влюбиш ли, ще действаш ли според идеалите си и т.н. Ето защо, когато всеки погледне към настоящия момент, може да си отговори на въпроса „Кой съм аз в момента?“
Мисията на всеки човек е да постигне себе си. Това значи да достигнеш най-дълбоката си същност и да я изявиш навън в света: ако си музикант по душа, да станеш наистина най-добрият музикант, който можеш да бъдеш, и в реалността; ако си свободен отвътре – да живееш в свобода; ако си носител на промени – да постоиш своята визия за бъдещето. Да постигнеш себе си изисква воля, постоянство и решителност, и това е път, по който вървиш цял живот.
Вторият начин, по който човек може да се осъществи, е чрез отношенията си с другите. Веднъж след като си утвърдил себе си, можеш да видиш и как тази твоя същност взаимодейства с индивидуалностите на останалите хора. Да изградиш дълбоки отношения е едно от най-прекрасните и смислени преживявания. Истинските приятелства ни дават чувство за принадлежност, за споделени стремежи и за отдаденост на някого, който заслужава. Романтичната любов е най-предизвикателният и красив начин да утвърдиш това, което ти виждаш като значимо във Вселената.
Ключовата характеристика на човека е неговото тяло. Именно то е границата между вечната му душа и земния му живот. Душата е избрала да получи тяло, за да изпита какво значи време. Тялото е начинът да осъществим себе си през лабиринт от физически ограничения, които позволяват на специфични аспекти от нашата същност да се проявят. Ако се отнасяме към тялото си като към храм, то ще бъде за нас именно място, което укрепва и засилва енергията ни.
Човекът е единственото живо същество, което е способно на падение и може да предава себе си. Борът не може да е нищо друго освен най-добрият бор, който може да бъде, и слонът не може да е нищо друго освен най-добрият слон, който може да бъде. Но тази особеност не е доказателсвто за някаква изначална поквара в човека, а напротив. Тя всъщност значи, че който реши да живее според себе си, го прави съзнателно и приема цената на избора си.
Това, че възможността за грешки е правилна, се доказва от факта, че човекът може да превръща грозните и недостойни неща в красиви и смислени. Дори в най-тъмните моменти и в най-безнадеждните ситуации, хората са способни да действат с пълна самоотверженост и да създават надежда. Човешката душа е най-голямата арена на битката между доброто и злото и тя е ценна именно като такава, дори да няма победител.
За човека, който е решил да върви по собствения път с доблест и решителност, напред стои свръхчовекът. Това е следващото еволюционно стъпало, където всеки живее напълно според ценностите си, движен от любовта си и желанието си да бъде по-добър във всеки свой ден.
