Всичко, което ни заобикаля, е любов. Всяка същност, която познаваме или можем да си представим, е любов приела различна форма. Атомите и молекулите са любов. Хората, растенията и животните са любов. Столът, чашата и килимът са любов. Планетите, звездите и галактиките – също. Любовта се простира и извън материалното – емоциите, мислите, идеите, мечтите, страховете, съмненията – и те са част от нея.

Самата Вселена се е породила от любов. Любовта я е накарала да се появи, да стане безгранична и да създаде всичко съществуващо в нея. Вселената изпитва обич към всяка своя част като към свое дете, каквато тя всъщност е. Любовта е първопричина за живота във всяка негова форма и завинаги е вплетена в неговия дух.

Ето защо абсолютно всяко нещо във Вселената е съвършено. Доказателството за неговото съвършенство е самото му съществуване, защото нищо не може да се появи без движещата сила на любовта. Всичко, което вече сме открили или ни предстои да открием, има своето място в спектъра и той би бил непълен без него. Вярата в изначалната любов ни позволява да приемем всичко, което ни се случва, с увереност, че в дългосрочен план то неизбежно ще е за добро.

Абсолютната любов на Вселената включва и човека. И той има своето ествствено място в нея, като всяка звезда и всяка песъчинка. Но по един начин човекът е специален, защото той е носител на индивидуална душа. На Вселената не ѝ е стигнало просто да създава, а е направила и нов създател, в който живее нейния дух, но който има собствена воля и прави свободни избори.

Човекът е източник на любов и разширява съществуващата любов. Способността му да се влюбва и да обича е най-голямата сила, която притежава. Чрез нея той се превръща във всемогъщо същество, което е свързано с вечността, не се страхува и знае как да избира правилно.

Любов може да се изпитва към всичко. Всеки човек по съвсем естествен начин обича природата – слънцето, което огрява лицето му, тревата, която гали босите му ходила, водата, която събужда кожата му и пречиства душата му. Хората обикваме също и нещата от ежедневието си – мелодията, която ни разплаква, плюшената играчка, с която сме заспивали като деца, или миризмата на прясно изпечен хляб, която ни напомня за дома.

Другият вид любов, който трябва да споменем отделно, е тази към човечеството. Тя не винаги е на повърхността или лесно достъпна. Напротив, тя е трудна, заради това дълбоко залегнало качество на човека да предава собствената си природа и да се поддава на падение. Но на най-истинското си ниво всички хора сме свързани по между си и няма нищо по-естествено от това тази връзка да съществува именно под формата на любов.

Любовта, която изисква най-много смелост и задълбочаване, е индивидуалната любов към друг човек. Да обичаш някого е да сложиш своя отпечатък върху света – „Това съм аз и това виждам като красиво и правилно, следователно му отдавам любовта си“. Влюбването е обещание към себе си и към другия да даваш винаги най-доброто от себе си, за да си достоен за тази любов.

Когато обикваш някого, оставяш назад всички ограничения от външния или от вътрешния си свят. За любовта няма условия, пречки или изисквания. Ти тръгваш напред с отворено сърце и то не се влияе от преходните характеристики на отсрещния. Можеш да се влюбиш в човек, на когото никога не си си представял, че дори ще обърнеш внимание – който не изглежда както очакваш или не разсъждава както би ти се искало, но любовта е именно свързване на душите, а не напасване на качества.

Основна черта на любовта е това, че тя е вечна. Тя продъллжава да съществува дори през трудни периоди, сред капаните на времето, умората, скуката и разочарованията, защото за нея това са дребни пречки, а не нещо, което може да я разруши. Веднъж породена, любовта остава завинаги част от енергията на Вселената. Да обикнеш някого е най-голямата отговорност, която можеш да поемеш, защото така ще се обвържеш с него за вечността. Да, тя няма винаги да е под еднаква форма и в еднакъв контекст, но ще е все така здрава и важна за пътя ви като души.

Способността да изпитваш любов е най-голямата сила, която ти е дадена. Тя е заложена на всеки човек, но за да се превърне в реалност в рамките на този живот, се изисква осъзнатост и смелост. Който е изпитвал любов, знае с абсолютна сигурност защо е на тази земя и колко прекрасност има в живота. Осъзнатостта ни позволява да видим себе си като създатели и като същества със стойност. Любовта към самите себе си е една от първите предпоставки към това да можем да я дадем и на някой друг. Смелостта е това, заради което успяваме да изведем любовта си извън себе си, там, във външния свят, където тя да се сблъска с индивидуалните същности на другите хора.

Да обичаш те прави най-добрата версия на теб самия – независимо дали тази любов ще е към природата, света, семейството, приятелите ти или романтичният ти партньор. Истински обичащият човек никога не се примирява с нищо по-малко от съвършенство. Той винаги избира най-правилното за любовта си, колкото и рискове да носи това. Той расте и се развива постоянно, за да може всеки ден да е ода за неговата любов. Когато обичаш, ти си в унисон с всичко най-възвишено и чисто във Всемира.