Хайде да потърсим романтиката заедно. Къде ли може да е?

Не е в разговорите за запознанство, където единият се чуди каква “схема” да завърти и на какъв да се престори, за да омае другия. Не е в първите срещи, където жената се опитва да разбере колко пари изкарва мъжът, а той цели да отгатне дали тя е склонна да готви и да ражда деца. Не е в букета от 100 рози и в шоколадовата бонбонира, купени поради остра липса на въображение. Хмм… тук ударихме на камък.

Но също не е в мечтите на неопитните момичета, които като че ли все повече търсят удобство и практичност. Не е в стиховете на безизвестни поети, които безликите споделят в онлайн пространството. Със сигурност не е и във филмите, където тя вече е повод за шеги и отживелица, а на преден план са излезли неангажиращите сексуални забежки и жените, които са толкова еманципирани, че изпадат в потрес при мисълта за нея. Даа… и тук търсенето ни е безрезултатно.

Прагматизъм над романтиката

Романтиката я няма, но по притеснителното е, че не изглежда някой друг да я търси. Когато заговориш с хората за техните очаквания за връзките им, все повече звучи, че те се опитват да сключат бизнес сделка. Преценяват внимателно неща като финансови възможности, сходства в ежедневието, удобство и потенциални дразнители, но не се и замислят за дълбока емоция и истинска тръпка, която няма да отшуми след седмица-две. Ако потенциалният партньор съумее да попълни с тикче достатъчно от кутийките в списъка, той бива взет… и толкова.

Преструвката за романтика

Все пак хората, и особено жените, имат нижда да се престорят, че връзките им са романтични, за да се придържат към социалния статус, който преследват. А мъжете нямат избор освен да следват правилата на преструвката. Представете си колко двойки празнуват годишнините си по абсолютно еднакъв начин. Колко еднакви шаблонни картички и букетчета с целофан се продават всяка година за 14 февруари, просто защото на някого му е хрумнало, че тогава трябва да се отбележи така наречената любов. Колко сватби се правят по калъп и дори същите украси се преизползват отново и отново. Романтиката е бизнес, от който определени хора в тази сфера да печелят пари. Но няма нищо общо с емоционалния свят на двойката.

Връзките не са бизнес сделка. Те са шанс да изпитаме най-дълбоките емоции. И то доста широк спектър от тях. А самата романтиката не е бонбоненорозова. Това е ключово нейно качество. Всъщност тя винаги има и една по-тъмна отсянка.

И все пак… Къде да открием романтиката?

Какво е романтично в заобикалящия ни свят? Последното есенно листо, което полита във въздуха и достига повърхността на реката. Самотен гарван, кацнал на най високия клон на дървото на фона на сивите облаци. Капките дъжд, които нежно се стичат по прозореца и падат в калта. В тази романтика хората са само съзерцатели, но тя съществува сама за себе си. Природата я е създала в името на своето великолепие, а е оставила човека само да я оценява… ако може.

В света на хората романтичното е шансът за съвършенство срещу вероятността от гибелта на всичко красиво. Да се жертваш, за да спасиш това, което никой друг няма да усети. Беглият шанс да достигнеш свободата, но знаейки, че единствената ѝ алтернатива е духовно самоунищожение. Глухи мисли да се скитат по пустите улици на душата, където да срещат само призраците на отминали грешки. Да гледаш как любовта агонизира, вървейки натам, където мракът и светлината не съществуват разделени.

Романтиката е риск. Тя е залога на това да бъдеш любов срещу цялата прозаичност на света. Поемете този риск.