Скъпи мои създания на добродетелта. Вие любезните, приятните, симпатичните,усмихнатите,  сговорчивите, послушните, обикновените, дребните, незначителните, скучните, бездарните, безхарактерните, празните, несъществуващите. Наистина ли си мислите, че сте жалки? Вие не сте жалки. Вие сте нищо.

Вие не сте жалки, защото сте неспособни на низост. Истинската низост е не просто да следваш, а да напишеш Библията. Истинската низост е не просто да участваш, а да създаваш световни войни. Истинската низост не е да бъдеш расист, сексист или хомофоб, а да проповядваш тези идеологии, въпреки че разбираш същността им. Истинската низост не е да бъдеш демократ, а да накараш хората да вярват, че демокрацията е символ на свобода. Истинската низост изисква извратена воля, каквато вие не притежавате.

Вие не сте жалки, защото жалките герои участват в сюжета. Къде бяхте вие, когато света коленичи пред жестоките богове? Къде бяхте вие, когато плюха в лицето на човечеството и смачкаха достойнството му? Къде бяхте вие, когато проповедниците на правото изтръгнаха и последните останки човещина от света? Къде бяхте вие, когато учеха децата ви, че е по-достойно да си киборг, отколкото човек? Там, където винаги сте били – в своята малка скрита дупка, ухаеща на сигурност и празнота. Жалките герои биват смачкани, но за да смачкаш един червей, той първо трябва да подаде главата си над пръстта. Вие никога няма да бъдете смачкани.

Вие не сте жалки, защото не се уплашихте. Когато пожелаха да ви управляват, вие се подчинихте. Никога не бяхте имали свободата, която сега губехте. Когато пожелаха да унищожат природата ви, вие се съгласихте с апатия. Природата ви никога не ви беше принадлежала. Когато дойдоха за телата ви, вие легнахте в тинята с благодарност. Телата ви бяха единствено ненужна тежест. Когато взеха умовете ви, вие приехте това с наслада и се разтворихте между пръстите на владетелите си като зловонна смрад. Когато убиха душите ви, не почувствахте нищо.

Вие не сте жалки, защото не се борихте срещу живота. Не се борихте и срещу смъртта. Не се борихте дори за собственото си съществуване. Веднъж осъзнал, че не може да постигне мечтите си, жалкият човек прави всичко по силите си за да унищожи мечтите на останалите. Но вие нямате мечти.  Жалкият човек е стара обувка, която предпочита да изгние в забрава, отколкото да получи още един шанс за неочаквано пътешествие. Вие не предпочитате дори и това, защото за вас всички възможности са еднакви. Вие не сте жалки, защото нищо жалко не сте направили. Просто стояхте и чакахте да изчезнете.

Аз ви презирам. Презирам ви, вас, които не намерихте ценности, които да предадете. Които нямахте смелостта да забиете кол в сърцето ми. Които се оказахте твърде плитки, за да изпитате наслада от екзекуцията ми. Които останахте завинаги на най-ниското стъпало и не събрахте смелост да се хвърлите в бездната на чудовищната жалкарщина. Презирам ви, защото бяхте прекалено слаби да се самоунищожите и падахте на колене, молейки другите да ви унищожат. Защото не изгубихте нищо, тъй като нищо не бяхте пожелали за себе си. Защото не убихте нищо, а просто оставихте всичко да умре. Презирам ви, защото не успяхте да заслужите дори моето презрение. Ах, обикновени хорица, вие ме научихте да презирам празнотата!

 Вие не сте жалки, не сте противни, не сте нищожни. Вие просто не съществувате.