Да се борим за одобрението на другите е капан, в който често попадаме. Вярваме, че това е мечтана награда, която ще промени живота ни. Но всъщност това е само илюзия, която ни отдалечава от самите нас.

1. Няма реален резултат

Дори и да успеем да накараме другите да ни харесват, какво ще спечелим от това? Нищо. Харесването не прави хората по-лоялни, не означава, че можем да разчитаме на тях, често не ни донася материални блага и не може да задоволи нуждата ни от истинско приемане.

2. Няма да го получиш, защото някой винаги е недоволен

Истината е, че колкото и да се стараем, няма как да угодим на всички. Колкото и версии на себе си да предложим на различните групи от хора в живота си, винаги ще има някой, за който пак не е достатъчно. Да се търси чуждото одобрение е обречена мисия, в която човек пренебрегва себе си, в желанието си да бъде харесван. Но животът е поредица от решения, а всяко решение бива съдено. И колкото по-бързо го приемем, толкова по-скоро ще можем да полетим. Отличен пример за това е притчата за старецът, момчето и магарето, в която по простъчик начин можем да видим, че независимо как постпъваме, светът ще ни съди.

3. Дори да го получиш, е невъзможно да го задържиш

Одобрението не е нещо, което може да бъде спечелено веднъж завинаги. Хората са непостоянни и мнението им се променя всеки ден. Дори да бъдеш обществено одобрен, това не е краят, а едва началато. От тук насетне твоят живот се превръща в непрестанна борба това одобрение да бъде запазено, която се плаща във все по-големи жертви на собственото Аз. Колективът може да ти се е взъхищавал десетилетия наред. Но накрая правиш нещо, което не им харесва, и те просто те захвърлят на боклука и ти обръщат гръб. Така да бъдеш одобряван се превръща в празна кауза, която идва на най-високата цена.

4. Осъзнаваш, че всъщност не одобряват теб

Одобрението може да ни накара да се чувстваме в безопасност. Може да ни донесе радост и да повиши самочувствието ни. Но само и единствено, когато е истинско и дадено даром. Одобрението на другите трябва да бъде приемано, но не и търсено. Започнем ли да го търсим, започваме и да се нагаждаме спрямо търсенията на останалите. Така един ден се озоваваме в капан. Светът се влюбва, но не в нас, а нашата маска. Самите ние ставаме затворници на версията, която ще бъде одобрена, неспособни за се измъкнем, поради страха от смазващото разочарование, но и неспособни да бъдем щастливи, защото знаем, че никой не ни вижда.

5. Слагаш се в ниската позиция

Хората нямат правото нито да те одобряват, нито да не те одобряват. Тяхното мнение няма стойност и не е поискано. Единственото, което има стойност, е твоето съществуване. Такова, каквото ти искаш да бъде. Твоят живот е неприкосновен и само твоите собствени вярвания имат значение за него. Останалото е само музика за фон.

6. Хората нямат вкус

Както научавама с времето, онова, което хората одобряват, най-често е напълно посредствено. Безопасното, скучното, незабележимото, обикновеното, повърхностното. При този стандарт, кой би искал да бъде харесван?

7. Одобрението на другите не ти е необходимо

Истината е, че има само едно одобрение, което може да направи живота ти по-добър. Твоето собствено. Живей така, че да го получаваш.