Гениалният стил на Тим Бъртън. Трябва да подчертая колко страхотен е той, защото това ще е единствената ми похвала за този филм.

Две жени се борят за любовта на главния герой Виктор. Едната е обикновена скучарка, а другата е чаровна мечтателка с един дребен недостатък – тя е мъртва. По тази причина Виктор избира първата. Що за послание е това?

Виктория беше напълно незабележима във филма. Подчиняваше се на всичко, което родителите ѝ и обществото изискваха от нея. Беше винаги жертва на обстоятелствата. Накрая, разбира се, влезе в ролята на жертвата, когато злодеят заплашваше да я убие. Голямото ѝ геройство беше, че избяга от вкъщи против волята на майка ѝ и баща ѝ. И за какво? За да може свещеникът да я върне обратно десет минути по-късно.

Булката труп, от друга страна, беше чудесна. Тя беше умряла, предадена от възлюбения си, и не се беше отказала от любовта. Тя мечтаеше и мечтата ѝ бе отказала да умре. Тя не усещаше физическа болка, но страдаше, а именно тази е болката, която доказва, че сме живи. Тя не се страхуваше да вярва, а мнозина на нейно място не биха го направили. И най-важното, тя истински обикна Виктор, щом накрая избра неговото щастие пред своето.

Но това, че тя не дишаше, сърцето ѝ не биеше и тялото ѝ се разлагаше се оказа огромен проблем. Той бил жив, тя била мъртва. Беше гениално, че гласът на разума във филма бяха червей и паяк. Те съвсем мъдро ѝ казаха: И какво от това??? Разлагането на тялото не може да е пречка пред Любовта.

Виктор избра Виктория, защото тя бе жива (и защото имената им бяха еднакви). Като се замисля, това не е лошо. В духовен аспект той беше много по-близо до нея, отколкото до Емили.

Булката труп бе страхотна, а накрая вместо любов, ѝ бе предложено отмъщение. Все пак поне в последната сцена тя се разтвори на пеперуди и полетя към нощното небе и така достигна съвършенството, което заслужаваше.