Дилидинг, Дилидонг! Лестър Сити е шампион на Англия. Невъзможното бе постигнато.

В началото на сезона букмейкърите оценяваха шансовете на Лестър за титлата на 5000:1. Разбира се, реалистично погледнато, шансовете им бяха хиляди пъти по-малки. С една дума – никакви. Но въпреки това те я спечелиха.

Постигането на невъзможното заслужава да бъде отпразнувано подобаващо. И жителите на Лестър го правят вече седмици наред.

Знамената на отбора се веят от всяка сграда. Витрините на всеки магазин са облепени с плакати. Хората чакат по три часа на опашка пред фен магазина. А там стоката напълно свършва…

2ри май. Челси и Тотнъм неочаквано завършват 2-2 и Лестър официално печели Висшата лига. Всичко започва със съвсем спонтанно празненство. След последния съдийски сигнал хората излизат по улиците и синьо-бялото море потече към стадиона и към центъра на града. Еуфорията от сбъдването на най-смелите надежди на привържениците на тима не стихва часове наред. Но всички знаят, че това е едва началото.

7ми май. След официалното връчване на трофея на мача срещу Евертън, градът отново излиза по улиците. Какво по-подходящо от събота вечер, за да се направи най-големия купон в историята на града досега. Скандирания, песни, алкохол, истерия  – един неудържим изблик на радост. Нощ, в която всеки е излязъл навън просто, за да празнува. Незабравима атмосфера.

16 май. Но, разбира се, и това не беше достатъчно. На 16ти май бе организирано целодневно празненство за всички, които искаха да изразят подкрепата си за Лестър. При подготвянето му обаче организаторите осъзнали, че центъра на града няма да може да побере всички присъстващи. Ако съвършенството имаше граници, това определено щеше да ги премине.

Близо 250 000 души участват в парада. Футболистите и трофеят правят едночасова обиколка по улиците на града, където ги посрещат възторжените запалянковци. Всеки път щом автобусът вземе завой, хората се изнизват и буквално затичват по задните улички, за да намерят пряк път и да да го видят отново. След като преките пътища свършват, всички се втурват към голямата сцена, където ще е е най-важната част от тържеството.

Всички, които са преценили, че имат нужда от кислород, чакат играчите и купата да пристигнат във Виктория парк. Повечето от тях са там вече от четири часа и нетърпението се покачва.  Играчите идват, емоцията личи в думите, които казват. Публиката има шанса да преживее отново най-вълнуващите моменти от сезона, включително серията на Джейми Варди от отбелязани голове в 11 поредни мача, както и запомнящите се интервюта на Карло Раниери. А собствениците на клуба се зачудват дали пък не е нужен по-голям стадион. Ами, когато говориш пред 250 000 души, е разбираемо да ти хрумнат такива идеи. След като играчите си тръгват, тържествата продължават със концерт, dj-парти и заря.

А нещото, което допълва съвършенството е, че това никога няма да се повтори. Оттук нататък, дори да печелят титлата всяка година, няма да е толкова неочаквано. Дори догодина да спечелят требъл, все пак някой ще се е надявал за това.

А оттук нататък – чакаме Шампионска лига.