Когато говорим за Вселената и света, който познаваме, един от основните въпроси е този за нейното създаване. Като всяко сложно и прекрасно нещо, Вселената е създадена с душа и съзнание. Ако се разхождаме из гората и открием хвърлен стол, няма да си помислим „Сигурно клоните са паднали случайно така.“ На база на резултата пред очите ни ще установим, че създаденото се е получило с помощта на съзнателни усилия. За дърветата в тази гора важи същото. Всяко едно дърво е хиляди пъти по-сложно творение от стола и следователно лесно можем да заключим, че зад неговото създаване се крие целенасочена мисъл на висше съзнание.

Планетата ни също е добър пример. Смъртоносни стихии, които след милиарди години на еволюция постигат съвършения баланс, който да позволи създаването на живота. Земята е точно на правилното разстояние от слънцето, за да съществуваме. И нищо от това не е случайно.

За нас Вселената е нещо необозримо. Ние не можем да я осмислим, но можем да я усетим в нейната цялост. Ние имаме директна връзка с Вселената и можем да се допитваме до тази връзка вътре в себе си, за да разбираме света по-добре.

Всичко във Вселената е свързано. Отделните неща и хора съществуват самостоятелно, но между всички тях има енергийни нишки, които ги свързват в едно цяло. Всички хора са част от нас. Планините, рибите, луната. Всичко произхожда от едно и също място и неговата свързаност е свещена. Тази свързаност идва от факта, че всичко съществувало някога е изградено от една субстанция – любов.

Всичко във Вселената е любов. Целият материален свят. Карамфилът е любов, изкривеният кламер е любов, атомите са любов. Целият нематериален свят. Всяка една емоция, която можем да изпитаме, в основата си е любов. Щастие, обич, гордост, тъга, и дори страх. Любовта се разделя на множество нюанси и цветове, някои от които изглеждат нейна противоположност, но в същността си винаги всичко идва от Любовта. Отделните елементи са свързани помежду си именно защото се обичат. Вулканът обича морето, плесента обича орлите, музиката обича тъмното.

Всичко във Вселената е правилно. Вселената не се разделя на Добро и Зло. Тя съществува отвъд тези понятия. Човешкият морал може да дели нещата на правилно и неправилно, но на вселенско ниво такова разделение няма. Всичко е възможно, а щом едно действие е възможно във Вселената, значи е правилно. Когато търсим мъдрост от Вселената, трябва да имаме предвид, че тя ще ни посъветва спрямо собствените си цели. Ако вървим към джунглата, но всъщност искаме да стигнем в пустинята, на въпроса “ На прав път ли съм?“ Вселената ще отговори отрицателно. Не защото е грешно да отидем в джунглата, а защото действията ни и вътрешните ни желания не съвпадат.

От вселенска гледна точка е правилно да се случват тъжни и страшни неща. Те са част от космическия баланс и са необходими за развитието на света и човечеството. Вселената не заема страни. Нейната цел е всяко нещо да достигне до своята същност. Реката е прекрасна, защото е река. Човекът е прекрасен, защото е човек.

Всяко едно нещо съдържа в себе си цялата Вселена. Снежинката носи снежната виелица в себе си. Капката съдържа в същността си целия порой. Човекът носи в сърцето си целия свят. Всяко малко нещо е любов в различна форма, която ни дава възможност да изживеем нови емоции, но в дълбочината си носи всичко. Ако се взираме в огъня достатъчно дълго, ще открием лед.

Вселената е изключително богата и многообразна, но ако в нея има едно-единствено нещо, то нищо в света няма да липсва. Ако целият свят е едно малко цветенце, това цветенце ще може да побере всичко в неговата цялост. Ако всички емоции трябва да бъда изразени само с един поглед, този поглед ще побере в себе си цялата човешка емоционалност. Ако цялата Вселена е само една песъчинка в безкрайна празнота, нищо в нея няма да е безвъзвратно загубено. Целият потенциал и любов на Вселената ще се съдържат в тази песъчинка и тя ще има способността да запълни безкрая на празнотата.

Вселената не е статична. Тя е жива. Променя се, преоткрива себе си, добива нови форми и намира нови начини да обича. Хората спомагат за разширяването на Вселената със способността си да изпитват индивидуална любов. Чрез тях възникват нови емоции и идеи, които на свои ред създават нови вселенски възможности. Вселената вече е съвършена, но същевременно с това е в процес на постоянна еволюция и себеусъвършенстване.

Вселената те обича и ти имаш място в нея. Като човешко същество е твое изконно право да разговаряш с Вселената, да се грижиш за връзката си с нея и да не забравяш умението да чуваш гласа ѝ. За да бъде истински пълноценен, човекът се нуждае от своята връзка с Вселената. Тя е неговия досег до древната любов и до съзнанието, което е сътворило всичко. Връзката между конкретен човек и Вселената е свещена и неприкосновена. Тя се изгражда по индивидуален начин и на език, който само те двамата разбират.

Вселената е съзнателно създанено съвършеноство. И винаги ще бъде само и единствено любов.