Не мога да не си купя смартфон?
Искам да се похваля, че миналата седмица си купих чисто нов телефон. Той е очарователен. Може всичко и сме заедно непрекъснато. Сърфирам из нета, проверявам времето и чета новините. Откакто имам телефон, светът е по-добро място. Разбира се, аз няма как да знам това, защото не мога да отлепя очи от екрана на телефона си. Не бива да го правя, защото ако го изпусна или пък кихна прекалено силно, същият този екран ще се счупи и ще имам спешна нужда от нов, за да дишам спокойно. Моят телефон ми дава и невероятната възможност да се свързвам с приятелите си – естествено, той си остава най-добрия ми приятел.
Той е нежен и доста чувствителен. Предишният си телефон можех да хвърля от петия етаж и нямаше да му има нищо, докато този вече го носих веднъж на ремонт, защото върху него кацна възпълна муха. Предишният ми телефон имаше батерия, която успяваше да издържи цяла седмица, а сегашната кара само ден и то при положение, че не правиш нищо с телефона си. Но какво да се прави. Очевидно науката е достатъчно гениална да създаде „умен“ телефон, но не е в състояние да му направи батерия, която да не е напълно безполезна. Моят съвет е да не използвате „мобилните“ си телефони извън къщи, за да намалите риска от оставане без батерия.
Предишният ми телефон беше по-малък от лицето ми. Каква глупост! За щастие смарт телефонът ми покрива цялата ми глава и не се
събира в нито един нормален джоб! Но аз му прощавам. Все пак гениалността изисква жертви. Предишният ми телефон имаше отвратителни копчета, с които можех да го принуждавам да прави каквото искам. Сега моят приятел няма копчета и има пълна свобода да си прави каквото си поиска! Сам решава на кого да звъни и какви действия да предприеме! Някои биха казали, че това създава неудобства, но отношенията с другите изискват компромиси. И най-важното. Новият ми телефон ме облъчва много повече! Не е ли това истинска любов?! Да искаш да се слееш с най-добрия си приятел дори и с риск за здравето си?
Моят смартфон има и роднини. Смарт телевизорите например и всичко друго, което може да се нарече „смарт“. Чудя се понякога къде отидоха смарт хората. Но да не задълбаваме. Важното е, че имам телефон.


