Сатаната е мъртъв. Той беше убит не от пазителите на светлината, не от скулпторите на дъгата, не от тъкачите на снежинки. Те отдавна вече са в плен, от който не могат да се измъкнат. Сатаната беше убит от тези, които той опита да завлече със себе си, но които се оказаха твърде слаби да го последват. Той беше убит от молбите за прошка изречени пред решетките на прозореца, от колебанието в пръста на спусъка, от протегнатата ръка към най-низкия предател. Никой не дойде да го убие лично. Той умря заради липсата си на убиец.

С него дойде краят и на тъмния спектър. Сега светът е розов и доволен. Всички се обичат, всички се прегръщат, всички се разбират. Всички одобряват всичко. Медът се стича от кошерите, а пеперуди пърхат по двойки сред цветята. Щастието е пълно, безспирно, вечно.

В пустинята пуснаха река, в джунглите прекараха ток, на полюсите построиха огнища. Извадиха зъбите на хищниците и откъснаха бодлите на растенията. Превърнаха отровите в лекарства, пушките оставиха на стените за декорация, мечовете претопиха в гайки. На вишните им бе забранено да увяхват, вулканите бяха задължени да мълчат, не разрешиха повече на океаните да потапят хора в обятията си.

Мракът бе заличен. Там, където Слънцето отказа да свети, хората поставиха цветни лампички и после затанцуваха, хванати за ръце.

Омразата бе изгорена. В нейните покои се настани любезната апатия. В знак на благодарност тя направи всички постоянни гости в къщата си.

Конфликтът бе прогонен. Последваха го само силата и героизмът. Човечеството отпразнува заминаването им в необезпокояван мир.

Чудовищата не бяха убити. Те бяха реабилитирани. Хората ги нарекоха големи пухкави топки и започнаха да ги хранят със сладки.

Смъртта беше надвита. За да вземе жертвите си, те просто трябваше да я погледнат в очите. Но сега никой не може да откъсне поглед от красивата си бяла къща с двор и ограда.

В момента на гроба на Сатаната растат маргаритки. Детски песни огласят околните поляни, а от бистрото езеро в съседство бял еднорог кротко отпива вода. Идилия.