Франческо Боромини

Архитектът, който бе верен докрай на изкуството си

Кой е той?

Франческо Боромини е влиятелен архитект от периода на Барока, известен най-вече с иновативните и драматични сгради, които проектира в Рим.

Защо е свръхчовек?

Боромини извършва революция в архитектурата, като третира самата сграда като динамичен, жив организъм. Той заменя традиционните ренесансови модули с комплексни, преплитащи се геометрични фигури — триъгълници, елипси, звезди и октагони. Способността му да синтезира абстрактната геометрия в плавни пространствени преживявания отбелязва голям скок напред в архитектурната теория.

Боромини е бил инатлив, подозрителен, потаен и недостъпен. Той предпочитал самотата, избягва обществените събирания и води суров, аскетичен личен живот. Възприемал архитектурната си визия като нещо свято и отказвал да прави компромиси. В моменти на дълбоко отчаяние в края на живота си, неговата обсесивна връзка с творенията му го тласка да унищожи много от собствените си архитектурни чертежи и модели в пристъпи на ярост, заявявайки вярата си, че единствено създателят има правото на унищожение.

Любопитни факти:

Когато папа Инокентий X лишава Бернини от благоволението си и поверява разширението на Двореца на Пропаганда Фиде (Palazzo Propaganda Fide) на Боромини, ситуацията ескалира до дребнав вандализъм. Дворецът се намира точно срещу дома на Бернини. За да обиди своя съперник, Боромини извайва двойка магарешки уши върху фасадата на двореца, гледаща към прозорците на Бернини. За да не остане по-назад, Бернини изсича неприличен мъжки фалос на собствения си балкон, насочен директно към строежа на Боромини. Накрая папските власти се намесват и нареждат премахването и на двете скулптури от съображения за обществения морал.

Кратка биография:

25 септември 1599 – 02 август 1667

Франческо Боромини ражда се като Франческо Кастели в Бисоне — градче в днешна Швейцария, близо до езерото Лугано. Баща му, Джовани Доменико Кастели, работи като архитект или майстор-строител, а майка му, Анастасия Гарове, произхожда от заможна фамилия. От ранна възраст Боромини развива интерес към архитектурата и занаятчийството. Около деветгодишен заминава за Милано, за да учи каменоделство, където придобива ценен практически опит, работейки по редица сгради, включително Миланската катедрала. През 1619 г. се премества в Рим, за да преследва кариерата си, като впоследствие приема фамилията Боромини, за да се разграничи от други майстори с името Кастели.

В Рим Боромини работи под ръководството на архитекта Карло Мадерно, който му помага да развие архитектурните си умения и го въвежда в важни строителни проекти. След смъртта на Мадерно през 1629 г. Боромини си сътрудничи с известния скулптор и архитект Джан Лоренцо Бернини. Между двамата мъже обаче се заражда силно професионално съперничество поради различните им подходи към архитектурата и борбата им за престижни поръчки.

Самостоятелната му кариера процъфтява през 30-те години на XVII век и той става известен с шедьоври като църквата „Сан Карло але Куатро Фонтане“ (San Carlo alle Quattro Fontane) и църквата „Сант’Иво ала Сапиенца“ (Sant’Ivo alla Sapienza). Неговите сгради се отличават с извити стени, сложни геометрични орнаменти и драматични интериори, които предизвикват традиционните ренесансови архитектурни стилове.

Личният живот на Боромини е сравнително потаен — той никога не се жени и няма деца. Неговият перфекционизъм и пълна отдаденост на проектите му често водят до разногласия с покровители и колеги, а съперничеството му с Бернини задълбочава професионалното му разочарование. Въпреки огромния си талант, Боромини не винаги получава признанието или успеха, които вярва, че творчеството му заслужава.

През последните си години Боромини преживява нарастващи емоционални затруднения и се изолира все повече. Той слага край на живота си след период на страдание и боледуване. Макар че смъртта му е трагична, неговите архитектурни постижения продължават да вдъхновяват поколения архитекти в цяла Европа, оказвайки силно влияние най-вече върху развитието на късния Барок.

Важни творби:

Сан Карло але Куатро Фонтане

Сант’Иво ала Сапиенца