Когато видим, че в развитите държави хората си хвърлят боклука в кошчето, обслужват клиентите с усмивка и възпитание и, най-важното от всичко, имат точни влакове, ни се иска и в България да е така. Всички тези неща са чудесни. Но това, другите страни ги имат, значи ли, че техните общества са поне мъничко по-напреднали от нашето? Не, разбира се! Дори е точно обратното.

Има само два типа общества, които могат да постигнат точни влакове: съвършеното и английското (японското, немското и т.н.). И тъй като в момента сме далеч от съвършенството, трябва да се замислим какво говори това за самото общество, ако то е в състояние да наложи точни влакове. (Подсказка: Отговорът не е, че то е стабилно, отговорно и функциониращо.)

Слава Богу, в България това няма как да стане. Обществото просто не е в състояние да ги наложи. Това само може да е повод за гордост, понеже значи, че нашето общество още не е придобило строгостта и поробващите съзнанието норми на голяма част от останалия свят. Но трябва да ви предупредя, опасността е налице.

В така наречените развити страни всичко хубаво е на цената на живот, които протича по график, и абсолютна липса на опасност да ти се случи нещо неочаквано. Фактът, че хората в тези държави имат навика да не замърсяват и добре уреден транспорт, прави ли ги по-някакъв начин по-духовно развити? Отново отговорът е не. Това опровергава теорията, че трябва да започнем с най-основните и лесни неща, за да стигнем до наистина важните.

Да разгледаме сега, мотивацията за поведението на тези хора. Интересно е дали човекът ще си хвърли отпадъка в коша, защото, ако не го направи, ще го глобят или защото той наистина смята, че това е правилно. Аз предлагам трети вариант: той просто така е научен и дори не се е замислял. Чудесно е да постъпиш правилно, но, ако мотивът зад постъпката е роботизирано мислене или страх от наказание, тя няма как да ти се признае като добро дело.

Остава ни само една теория: Трябва първо да се справим с големите въпроси. Ако хората постигнат истинското си аз, ако открият значението на думи като „добрина”, „правилност” и „дълг”, тогава ще могат да изградят свят, в който всичко е, както би ни се искало да бъде. Човек, който е духовно извисен, със сигурност ще е осъзнал очевидното: че трябва да се пази околната среда; че трябва да се отнасяш добре с околните; че трябва да си вършиш работата отлично. Но не „трябва”, защото заобикалящият свят ти го налага и го очаква от теб, а „трябва”, защото ти искаш това. Точните влакове няма да оправят положението. Но Духовната революция ще направи влаковете точни (поне през повечето време, няма да налагаме диктатура на скуката все пак).