Въпросът, който стои зад този, е защо ти пука толкова много за мнението на случайни хора, които нямат нищо общо с теб и които може би дори не ти мислят доброто?

Още от малки много от нас са били програмирани да се държат по начин, който печели одобрението на всички наоколо. Слушали сме фрази като: „Не плачи на улицата, виж, този човек ти се смее“ или „Не се смей толкова високо, ще събудиш съседите“. Но като възрастни трябва да осъзнаем колко абсурдно звучат подобни фрази и да се отърсим от техните внушения.

Сега се попитай: Наистина ли има значение, ако касиерката в кварталния супермаркет смята, че носът ми е твърде голям? Наистина ли има значение, ако съседът вярва, че говоря твърде много? Има ли значение, ако колегата ми си мисли, че е по-добър от мен в работата? Ако отговорът на някой от тези въпроси е „да“, тогава е по-важно да се попиташ: дали е така, защото се страхувам, че тези неща са истина, или защото изпитвам отчаяна нужда да бъда харесван от всички?

Единствените мнения, които наистина имат значение, са тези на хората, които са ти близки и/или ти мислят доброто. Ако те ти кажат, че напоследък отлагаш твърде много, пиеш твърде много или се обсебваш прекалено с нещо, е добра идея да се вслушаш. Но всички останали са просто случайни хора, които имат право на свое собствено мнение за теб, формирано на база на ограничената им представа за твоя живот.