Спирали ли сте се да погледате абитуриентите на баловете им през месец май? Ще видите щастливи, усмихнати момчета и момичета, които празнуват младостта и свободата си. Година-две по-късно същите тези младежи са станали смачкани и обезверени сенки на миналото си аз.

Това е непростимо. Затова се обръщам към всички хора, които са надрастнали бала си с две, пет или петнайсет години: БЪДЕТЕ МЛАДИ!

Ако това да сте кипящи от живот и напълно безгрижни не е достатъчна причина, така да е. Ако това, че нагласата, че сте способни да промените света, ви дава сили наистина да постигнете каквото поискате, не ви е достатъчно, така да е. Но, за Бога, останете млади поне за да не позволите на възрастните да се окажат прави.

Любима фраза на възрастните към младите е: „Ти ще се срещнеш с истинския свят и тогава ще разбереш, че трябва да се пригодиш към неговите правила.” Но когато с всички останали се случва именно това, привидно изглежда сякаш аз греша.

18

Повечето от 18-годишните младежи ще ви кажат, че животът е прекрасен. Ще споделят, че в момента изживяват най-хубавите дни в живота си, че се радват да са в разцвета на младостта си и, че се чувстват щастливи и страхотни. Тяхното желание е да са свободни. Външният свят не стои пред тях като заплаха, а като място, което трябва да бъде опознато и покорено.

18 + 1/2/3 = 40?

Ако им зададеш същите въпроси дори след малко на брой години, този път ще ти отговорят по съвсем различен начин. Те са установили, че свободата не е толкова възможна, колкото са си мислели. Грижите, самотата и суровата реалност са ги погълнали. Лицата им са уморени, усмивките – изпълнени с горчивината на придобитата мъдрост и цялата им личност е смачкана от живота. Те осъзнават, че са на социалното и на емоционалното дъно и това ги прави потиснати и разочаровани.

Постепенно те започват да се напасват към новите очаквания към тях в обществото и да се държат като „зрели хора”.Започват да говорят на сериозни теми като политика, корупция и световна икономика. Тези теми, на които в гимназията биха се подигравали, сега сякаш са придобили значение за бъдещето им.

Възрастните не са прави.

Да, животът те удря в корема, изкарва ти въздуха и ти падаш в калта. Но това достатъчно добра причина ли е да се примириш, че идеалите са непостижими; да приемеш, че трябва да си поставяш ниски цели и да повярваш, че да поискаш обикновен живот не е лошо нещо? Нямате право на тези неща.

Всеки път, когато паднеш в калта, ставаш и продължаваш. Всеки път след това стигаш до ново стъпало. Пътят нагоре е най-вълнуващото нещо, което можеш да изживееш, защо би спрял на средата? Ето защо аз все още държа на това: Възрастните не са прави. Не биха могли да бъдат, докато ти не се откажеш.

ДАЙТЕ НИ БЕЗУМНА, НАИВНА, ГЛУПАВА МЛАДОСТ!!!

Истински младите са лекомислени, своенравни и безразсъдни. Дайте ни непоправими грешки, които са си стрували. Дайте ни сълзи, причинени от невинност, а не от вина. Дайте ни уязвимост от напразната, но непреклонна вяра в мечтите. Позволете си да не ви пука за маловажните неща. Прочетете „Малкият принц”, задължително. Пропилейте парите, които сте събирали с месеци, за някаква ненужна глупост. Купете си близалки и се полюлейте на люлки. Облечете най-нелепите дрехи от гардероба си и се разходете с тях по улиците. Осмелете се да повярвате в нещо, за което е очевидно, че няма как да стане, и си позволете накрая да изглеждате като пълен идиот пред другите. Защото да бъдеш зрял означава именно да осъзнаеш, че трябва да останеш млад.