Празникът „ БЛЯ“
Честит празник, скъпи слузещи се. И тази година дойде времето да отдадем почит на всичко онова, което не е любов, като го наречем именно така. Разбира се, ние правим това и през останалите дни, но няма нищо лошо да отделим специален ден, посветен на давенето в слуз.
Както вече сте се досетили, става въпрос за Свети Валентин. Най-доброто определение за този празник е бляяя. Но понеже рискувам да не ме разберете, ще поясня.
Първият важен проблем е слузта. Тя просто е прекалено много. Слуз в магазините, слуз по улиците, слуз по телевизията, лигавещи се хора навсякъде. Общоприето е хората с гаджета да оставят тънка линия от слуз след себе си, подобно на охлювите. Но когато дойде четиринайсти февруари, те се превръщат в огромни лигави вулкани, бълващи плужеци, които на свой ред създават реки от слуз, способни да удавят и най-устойчивите сред нас.
Вторият проблем е пропагандата. Да, вие вече сте позволили всяка мисъл в главата ви да е резултат от пропаганда, но наистина ли ще позволите да ви пропагандират Любов? Това е прекалено гнусно.
Тук някои от вас ще се запитат защо изключвам възможността празнуващите наистина да се обичат. Защото всеки човек, който някога е обичал, би презирал този празник. След брака, това е второто най-голямо унижение за Любовта. На този ден всички правят едно и също, показвайки чувствата си по един и същ начин, с което доказват, че изобщо нямат чувства. Как може да ви радват цветята, които ще получите, когато знаете, че всяка друга ще получи същото? С какви очи празнувате Св. Валентин с партньора си, когато миналата година сте го празнували по абсолютно същия начин, но с друг партньор? А най-забавното е, че сте напълно наясно, че същото ще се случи и догодина.
Любовта е абсолютно уникална. Дори опитът да бъде копирана е престъпление срещу Вселената. Да демонстрираш еднаквостта на „любовта“ е ефективен метод да се кандидатираш за пълно нищожество. Одобрението няма да закъснее.
Ако можехте да изберете едно нещо, което определено НЕ е любов, кое щеше да е то? По всяка вероятност това е розовото плюшено сърце. Какво ви става?! Защо бихте го купили? Защо?! ЗАЩО?!То е противно, обидно и унизително за всеки, който не е четиригодишно момиченце. Това е най-баналното нещо, което можете да направите – цветя, сърца, мили думи, повръщано. Тази логическа верига може да завърши само така.
Ако трябва да има подарък, защо не гаечен ключ? Той поне е устойчив, смислен и ако те ударят с него, ще те заболи. Ето това е подходяща метафора.
