Йохан фон Гьоте

Писателят, който вярва, че човекът трябва винаги да се стреми към повече

Кой е той?

Йохан фон Гьоте е немски писател и философ, който има един от най-значимите приноси в света на хуманитарните и естествените науки.

Защо е свръхчовек?

Гьоте се стреми да усъвършенства себе си във всички области на знанието и живота. Богатството на душата му се отразява в многобройните му произведения и новаторска изследвателска дейност. Той разбира нюансите на човешките емоции и цени любовта като основна човешка добродетел. Той е един от хората, допринесли най-много за развитието на западната мисъл и култура.

Гьоте вярва, че човек трябва да се стреми да стане истински себе си чрез интеграцията на интелекта, емоциите, тялото и духа. Той противопоставя теоретичното знание на познанието добито чрез опита. Неговият стремеж не е да натрупва информация, а да се потопи в живота, да учи, като живее. За Гьоте природата е божествена, творческа и в постоянна трансформация. Да се стремиш правилно означава да съгласуваш вътрешното си развитие с органичните ритми на природата – не да доминираш или експлоатираш, а да участваш в нейното творческо разгръщане. Той вярва, че чрез самия творчески стремеж човек участва в божествения акт на сътворението. Бог не е далечно същество, а живото творческо начало, което действа във вселената.

Цитати:

Да знаеш не е достатъчно, трябва да прилагаш. Да искаш не е достатъчно, трябва да правиш.

Никой не е по-безнадеждно поробен от онези, които погрешно вярват, че са свободни.

Душата, която вижда красотата, понякога може да върви сама.

Човек чува само това, което разбира.

Ако те обичам, това теб какво те засяга?

Значими творби:

Фауст

Страданията на младия Вертер

Егмонт

Кратка биография:

28 август 1749 – 22 март 1832

Роден във Франкфурт на Майн, Гьоте е бил ранноразвито дете и започва да пише поезия още като съвсем малък. Учи право в Лайпциг и Страсбург, но истинската му страст са литературата, философията и естествените науки. Първият му литературен успех идва с публикуването през 1774 г. на „Страданията на младия Вертер“, роман, който улавя духа на движението (Sturm und Drang) и го прави известен в цяла Европа.

Големият шедьовър на Гьоте е двучастната драматична поема „Фауст“, философско изследване на амбицията, знанието, любовта и изкуплението. Освен в литературата, Гьоте има значителен принос в области като ботаника, анатомия и теория на цветовете, стремейки се да разбере природата чрез холистичен, интуитивен поглед.

Гьоте има няколко значими романтични връзки през живота си. Най-дългата му и стабилна връзка е с Кристиане Вулпиус. Тя не е била одобрявана от обществото във Ваймар, защото Кристиане не е била считана за интелектуален равен на Гьоте. По време на Наполеоновите войни Ваймар е бил нападнат от френските войски и домът им е бил застрашен. Кристиане, според преданията, смело защитавала къщата. Малко след това Гьоте официално се жени за нея. В края на живота си той се влюбил в Улрике фон Левецоу, която била с 50 години по-млада от него, което довело до разбито сърце и до едно от най-прочувствените му стихотворения.

Умира на 22 март 1832 г. във Ваймар, Германия, на 82-годишна възраст. В месеците преди смъртта му здравето му се влошава постоянно поради проблеми със сърцето и белите дробове, вероятно утежнени от дългогодишна пневмония или сърдечна недостатъчност. Последните му записани думи често се цитират като „Mehr Licht!“ („Повече светлина!“).