Човек не може да бъде абсолютно свободен, защото ще разруши установения ред в обществото. Личността със своите желания и амбиции погазва ценностите на обществото и нарушава всичките му изконни права. Сигурността и общото благо са по-важни от личните стремежи на един човек. Този, който посмее да бъде себе си, се противопоставя на нещо, което е естествено там от зората на времето и има върховното право да разполага със света.

Това гласи съвременното разбиране за обществото.

Но, чакайте малко. Личността е дошла преди обществото. Тя е първичната и нейните ценности са естествените, а не тези на групата.

Всъщност, обществото е това, което руши изначалния хармоничен хаос на Вселената. То е натрапникът, който се е появил на земята с цел да унищожи свободите на личността и да затвори възможностите пред нея. То създава правила, които ги няма естествено в природата. То си присвоява правото да съди и осъжда, въпреки че човекът не е създаден, за да бъде съден. То очаква личността да му служи, въпреки че личността може единствено да е господар. Правила, ред – всичко е изкуствено. Всичко е създадено от група хора преди хилядолетия и представено като волята Божия. Но дори днес, когато не вярват в бог, хората все още приемат, че тези правила са единствените възможни на земята.

Първо е била абсолютната свобода. Законите идват след това. В днешно време погрешно се приема, че законът е изначален ред.

Първо е бил човекът-титан. След това се е появил човекът-червей. Светът е на силните, а не на слабите.

Човек се ражда свободен. Чак после го оковават. Русо също е знаел това.

Хората възприемат обществото като господар, който има естественото право да се разпорежда със света и с животите им. Защо? Земята не е на обществото. То няма право на власт тук. Светът е на индивида – мой и ваш. Всеки аз е тук за да живее в него, да го гради, да го променя, да му се възхищава и да се учи от него. Но индивидуално, като личност.

Хората съветват индивида да прекланя глава, за да не престъпи повелите на обществото. С какво право? Индивидът има абсолютна свобода. Той може да бъде всичко до предела на собствените си възможности.

Обществото е ръждива клетка, която слабите хора са си построили за подслон срещу бурите на живота. Личността е тази, която създава собствени ветрове.