Кати. Героинята в „На изток от рая“ останала неразбрана от целия свят, че дори и от самия Стайнбек. Демонът, чието сърце успява да открои и най-фините нишки на светлината, когато очите са слепи, а разумът безсилен. Един от най-великите образи в литературата, надскочил собствения си създател.

Още от съвсем малка, Кати е напълно безчувствена. В нея се крие бездна, която унищожава както щастието, така и тъгата. Нищо не успява да достигне до изстиналото и́ сърце и тя просто съществува. Но въпреки извратената си празнота, тя усеща нещо в нея, което е по-силно от всичко останало – поривът към свободата.

За да достигне свободата, Кати трябва да се пребори с целия свят и далеч по-трудното – със самата себе си. Първата крачка е напускането на дома и́. Тя знае, че призванието и́ не е да бъде едно от онези добри и честни момичета, които просто ти се иска да удариш в лицето, и слага край на безмисления театър. Родителите на Кати и́ се противопоставят и дори я затварят против волята и́, за да я превърнат в безхарактерно подобие на самата нея. Тогава тя ги изгаря живи и си тръгва завинаги от родното си място. Сигурен съм, че тук много читатели са я помислили за жестока. Такава е. Но нима можеш да извършиш нещо достатъчно жестоко спрямо онзи, който се е осмелил  да застане на пътя на свободата ти? Разбира се, че не. Тя не изпитва тъга, нито се разкайва за постъпката си, но това само доказва, че мракът не успява да се докосне до нейната емоционалност.

Следващото изпитание е бракът – фалшивата маска на посредствената любов, която Адам Траск носи с невъобразима гордост. Кати знае, че не иска това. За нея бракът е просто временна спирка, докато преследва неизвестното. Тя не обича Адам, но поне е честна с него и му го казва в очите. Кати не скрива намеренията си да го напусне, но той отказва да я чуе, твърдо решен да живее в сапунения си мехур. Минават години и Кати ражда двама сина, но това не променя желанието и́ да си тръгне. Един ден Кати установява, че моментът е настъпил и събира багажа си. Адам се опитва да я спре и тя го прострелва, а след това си тръгва завинаги. Каква кучка! Нали така? Или пък личност.

Само обикновеният се задоволява с онова, което може да има всеки. Дълбоко в себе си Кати усеща, че не е създадена, за да отглежда децата на един плужек. Сигурен съм, че авторът е успял да пробуди съжаление към Адам сред много от вас, но определено не успя да го събуди у мен. Адам използва думата любов, когато всъщност просто се страхува да бъде сам. Нима можеш да обичаш човек, чиято душа не си видял? Неговата любов е просто дума и той никога не прави опит да прозре истинската същност на „любимата“ си. Той е сив човек, който е прекалено слаб, за да обича.

Разбира се, можете да съдите Кати за това, че изоставя децата си, ако така ще се почувствате по-добре. Но какъв е смисълът да се грижи за синове, които не обича? Човек може да обича заради въздуха, огъня, земята и водата, но никога заради кръвта. Да обичаш заради кръвта е просто още един начин да кажеш, че не обичаш.

Кати захвърля живота на жена с богат съпруг и майка с две деца и избира да стане проститутка. Какво грехопадение! О, не, чакайте… Май думата не беше тази… А, да! Исках да кажа: Какъв характер! Да се откажеш от всичко онова, което е лесно и удобно, в името на непознатото. Да се хвърлиш от върха, за да паднеш на дъното. Много малко са тези, които имат смелостта да го направят. Но който се страхува да падне, се страхува и да лети. Кати с готовност изоставя сигурността на живота в рамка, за да продължи към светове, които са забулени в мистерия.

Веднъж освободена от обществените норми, пред главната героиня се разкрива един вълнуващ нов свят. Кати бързо се сближава със собственичката на дома и възрастната дама започва да мисли за Кати като за своя собствена дъщеря. Но в очите на Кати все още няма нищо. До сърцето и́ не достига нито стон, а душата и́ е като безплодна пустиня. Кати отравя собственичката в мига, в който се подсигурява, че тя ще и́ припише наследството си. Властта се услажда на младото момиче и тя бързо започва да променя реалността според собствения си вкус. Публичният дом на Кати се превръща в мрачно и зловещо място, където мъжете от висшите обществени позиции се отдават на най-низшите си страсти. Но въпреки всичко властта не е отговора, който Кати търси така упорито.

С времето Кати остарява и се разболява. Живееща в болка и абсолютна самота, тя изпада в отчаяние, че животът няма да успее да и́ предложи бленуваната цел. Но точно тогава я откриват синовете и́. В Кейлъб тя открива празнотата, която носи самата тя. Аарон е чистата любов. И тогава сърцето и́ започва да бие за първи път. Тя разбира, че никой не би могъл да обича човек като нея и осъзнава, че борбата си струва само когато наградата е красота. Именно тук е нейната върхова точка като личност. Лесно е да избереш любовта, когато тя е навсякъде около теб, но да я избереш, когато никога не си я виждал, е нещо, което само свръхчовек би направил. Макар и да не показва явно отношение към нито един от двамата, тя оставя цялото си наследство на Аарон.

Въпреки всичко лошо, което е причинила на хората в живота си, накрая тя прави най-висшия избор. Никой не крие в себе си толкова страшни демони, колкото нея и все пак именно тя успява да ги победи. Останалото е без значение. Една душа, изтъкана от мрак, чувства светлината по-силно от всеки. Демон, имал силата да се влюби в ангел. Човек, който е достатъчно смел, за да се бори за свободата с цената на всичко. Кати.