Като фен на поредицата отидох да гледам „Джурасик свят“ с идеята отново да видя страхотните динозаври, напрежението и чувството за хумор на предните три части и, разбира се, нещо ново. Представете си разочарованието ми, когато подобно нещо не се случи.

За разлика от Джурасик парк, който можеше да се възприеме от всякаква аудитория, Джурасик свят е насочен изцяло към безмозъчните. Ето какво са си казали сценаристите, докато са работели над сюжета:

– Ох, дай просто да сложим един-два динозавъра, които да се помятат малко и т’ва е. Няма к’во да се претоварваме, зрителите и без това нямат изисквания и са доволни на всякакъв боклук.

– Съгласен съм, само не забравяй, че трябва да сложим и пичето и мацката, тъй като публиката е прекалено голямо нищожество, за да възприеме по-сложни образи.

Съжалявам, мили ми сценаристи, но все още съм в състояние да различа стойностното от боклука! Червенокоса мадама кариеристка, която гледа на животните като на предмети и не знае на колко години са племенниците и́. О, не… Момент на мълчание за този така добре изграден образ, който никога не сме виждали. Готин пичага, който обича животните и впечатлява мацката с острия си ум и завидната си смелост. Защо просто не ни се изплюхте в лицата? Щеше да отнеме много по-малко време.

Джурасик парк бе изграден от мечтател. От човек, който се прекланя пред величието на природата и има желание единствено да и́ се възхищава. Джурасик свят съществува за печелене на пари (защото как иначе да направим нещата по-гнусни). В интерес на истината тази идея като че ли беше показана като грешна, но едва ли мнозина са съчувствали на динозаврите, когато акцентът беше върху свежото похапване на хора.

С риск да ми призлее продължавам към основната сюжетна линия. Индоминус рекс. Лабораторно създаден динозавър, който да е още по-ефектен и да привлича по-голяма публика. Генетичният му код е тайна, което, честно казано, е прекалено удобно. Така във всеки един момент можем да си добавяме каквато ни е изгодна информация, както всъщност и стана. Изкуствено създадените животни, които се оказват прекалено умни, са опасно банален мотив в киното. Моите адмирации към създателите на филма, че са поели този риск.

И така индоминус рекс избяга. О, какъв шок. Разбираме, че може да променя телесната си температура и цвета си, но пък тя никога повече не използва тези си способности, така че ни е все тая. Следват множество сцени, които са точно копие на тези от Джурасик парк. Напрегнати мигове, в които главата на огромния динозавър е на сантиметри от главните герои или сцена, в която гигантски крак стъпква някого. Чудесно, просто вече сме го гледали. Вълнуващ беше и моментът, когато индоминус рекс разби стъклената капсула на момчетата, но трябва да споменем малката подробност, че съвсем същата сцена я има в Джурасик парк 1, само че в джип.

Време е да стреляме по нашата хитруша с хеликоптер. Незнайно защо тя се блъсва като сляпа патица в клетката на летящите динозаври и после си излиза навън, докато те унищожават вертолета. Ако е било намек, че това е била стратегията на динозавъра за унищожение на врага, мога само да се изсмея.

Но да се смеем тепърва ни предстои. Как да заловиш един рекс, ако не с велосираптори! Тук имам няколко проблема. Първият е, че великолепието на рапторите е принизено до човека, което е просто обидно. Наистина ли ще унижим тези създания, за да добавим още слуз, исках да кажа прелест, към образа на мачото. Събудете се, хора! Вторият проблем е, че половината филм беше зает от умствено недоразвит маниак, който ни занимаваше с фантазиите си за велосираптори на фронта. Проблем номер три. Някой би ли ме осветлил в исторически план колко често рапторите са ловували рекс? Е, изглежда авторите са сметнали, че „никога“ е достатъчно често.

Добутахме до драматичната среща на велосирапторите и индоминус рекс. Тук нямаше как да не избухна в смях в киното, защото „нашето момче“ каза: „Ето защо не са ни казвали генетичния и́ код. Това нещо е отчасти раптор.“ Разбира се! Как не се сетихме, че да ползваш гените на раптор е много по-престъпно, отколкото да смесваш тези на останалите динозаври. Ама и ние сме си едни глупавички! Велосирапторите преминаха на тъмната страна и драмата продължи из дебрите на скуката.

Ето ни и на финала. Рапторите бяха на страната на индоминус, защото тя е отчасти раптор, но идеята да освободим Т-рекса се струва доста разумна на амбициозната млада дама. Чакайте. Индоминус РЕКС не е ли основно Т-РЕКС? Името го предполага, ноооо явно да има бой между два огромни динозавъра е било по-важно. О, отново се налага да спрем за момент. Това не го ли бяхме виждали някъде… А, да. В Джурасик парк 3.

Сега е ред на велосирапторите да обединят сили с Т-рекса, за да унищожат лабораторната кучка. Накрая на тяхна страна идва и водния динозавър (единственото невиждано до този момент в първите три филма). Така всички заедно успяват да убият индоминус рекс. Тук създателите вече директно са извадили онази си работа и пикаят върху нас, а най-добрата част е, че трябва и да им платим за това.

– Абе, колега, в края няма никакъв смисъл. Защо динозаврите правят обединение срещу друг динозавър?!

– Млъквай и пиши, че ни чакат. Никой няма да ти търси смисъла. Това мислещи хора няма да го гледат.