Прекаленото премисляне на нещата винаги идва от тревога и желание за контрол. Премислянето има четири основни категории, всяка от които ни вреди по различен начин

1 Премисляне на миналото

Това е непрекъснатото връщане към предишни ситуации. Преговаряне отново и отново на всеки детайл. Дали не сбърках с нещо? Дали не трябваше да кажа нещо различно? Щеше ли да е друго ако не бях постъпил така? Да си зададем тези въпроси веднъж за анализ на ситуацията може да бъде полезно. Но когато го правим постоянно не научаваме нищо. Навлизаме в деградивна спирала, където няма правилен отговор и случилото се никога не е достатъчно добро. Преговарянето на миналото е упрек към самите нас и показва, че сме склонни да съдим себе си твърде строго.

2 Премисляне на бъдещето

Тук много ясно си личи желанието за контрол. Патологичен стремеж към това да се обмислят всички потенциални развои на събитията, за да можем да ги контролираме. Обсебването от това какво може да се случи ни отдалечава все повече от онова, което реално се случва. Но истината е, че бъдещето винаги съдържа безкрай на брой възможности и не е под наша власт, независимо колко сме предвидливи. Бъдещето е илюзия. И причината да се фокусираме върху него е страх. Или страх от това какво може да стане, което се опитваме да избегнем чрез премислянето на всяко детайлче, или страх от онова, което се случва пред нас, което ни кара да търсим спасение в планиране на бъдещето.

3 Премисляне на вярванията

Да се усъмниш във вярванията си може да бъде полезно. Но да се съмняваш в тях непрекъснато е саморазрушително. Постоянното питане „дали съм прав“ е резултат от несигурност. Ужасът, че можеш да сгрешиш те превзема напълно, което замъглява преценката ти. За да се преодолее постоянното съмнение, човек трябва да изгради доверие към себе си и да не подлага под въпрос изводи, до които вече е стигнал. Важно е да помним, че желанието да бъдем винаги прави е невъзможно. Рано или късно грешки се случват, но когато човек е уверен в себе си, той знае, че грешките му няма да го унищожат.

4 Премисляне на това какво мислят другите

Всеки от нас има желание да контролира как изглежда в очите на останалите. Но това е обречена кауза. Твоя отговорност е единствено какво мислиш и правиш самия ти. Как ще го тълкуват останалите не е твоя работа. Когато приемем тази истина, можем да се освободим от постоянната тревога, че някой си е помислил нещо неправилно за нас.

Премисляш всичко защото страха ти те контролира, което те кара да искаш да контролираш всичко останало. Но да се вярва на чувствата и инстинктите е най-краткия път към щастието.