Чувстваш се различен, защото си.

Ти си човек и като такъв имаш индивидуално възприятие за света. Свои специфични мисли и чувства, които се формират точно по този начин единствено в теб. И това е напълно нормално. Проблемът идва, когато обществото те накара да вярваш, че да си различен е нещо лошо.

Различните са обречени на отхвърляне и самота. Различните грешат. Различните са длъжни да потиснат себе си и да намерят начин да паснат. Това са основните точки на пропагандата на системата. Но ако системата няма нужда от различни хора, то Вселената се нуждае именно от това. Да си различен не означава че си по-лош, а просто че си по-близо до себе си, което те прави специален.

Различността води до изолация, когато липсва комуникация с другите. Всички сме различни хора, но същевременно с това често преминаваме през едни и същи неща. За да не сме сами, ние нямаме нужда от уеднаквяване, а то разбиране. Някъде във Вселената винаги има някой, който може да те разбере и да сложи край на илюзията, че си сам в света.

Да чувстваш че си различен е тежко. Но когато минеш отвъд лъжите на системата, е най-прекрасното нещо. То е усещането за индивидуалност и себестойност. А чувството да можеш да кажеш „Аз живея по моя начин.“ е незаменимо.