Птиците пеят за любов. За чистата любов, рееща се над поля и борови гори. За обичта на слънцето към всичко живо. За страстта с която морето се разбива в най-стръмните брегове. За  копринените струни, свирещи само за душата.  За диханието на лятото, изпълващо сърцата. За дивата любов, препускаща сред непознатото като стихия. За любовта на жадните и на прекършените, на онези, които са се осмелили да се борят, на невинните и крехките, на покварените и непоклатимите, на владетелите и на онези, които са прекосили себе си. За всяка молекула на Вселената, изградена от пулсираща любов.

Птиците пеят за свобода. За полет в най-светлото утро. За невъзможни върхове, на които кацаш само за миг, преди да продължиш към небесата. За трепетите на смелостта, пред която се разкриват хоризонтите на истината.  За чувството да бъдеш всичко, което си пожелал. За безграничното, сред което звездите се разбиват на хиляди късове в името на хаоса. За неукротимата воля на онези, които са готови да преминат всяка бариера. За същността на всеки, имал силата да се запази жив.

Птиците пеят за красота. За устрема на ветровете и непознатите идеи, спящи в облаците. За разноцветните песъчинки, изграждащи замъците на мечтателите и за бурите, които ги сриват до основи. За тежкия аромат на теменугата и мълчаливите стволове на многовековните дървета. За горската ягода, скрила в себе си изкушенията на нощта. За поезията на страдащия, стаена под крилата им. За думите на търсещите и мълчанието на онзи, който е видял.

Птиците пеят за хармония. За онзи миг, когато тялото се слива със земята. Пръстите са минзухари, а кръвта се смесва със соковете на дървесните стебла. Тялото скала е, а душата вихър. Емоцията се завърта в нежна спирала и всичко се уравновесява. Въпросите избледняват, а нуждите изчезват. Балансът просто е и всичко друго е далечно. Мистерията и знанието са едно, а космосът е карта на самия себе си.

Птиците пеят, защото са живи. Птиците пеят, за да дишат. За да усещат ударите на сърцето си. За да превърнат въздуха в сцена на мечтите си. Пеят, заради самото пеене. Пеят, за да постигнат единственото нещо, което си заслужава да бъде постигнато – себе си.