Всеки човек се страхува да не сгреши и това е напълно нормално. Тук има два основни начина на мислене. Или приемаш, че всички решения са грешни и постоянно се питаш какво е можело да бъде по-добре, или приемаш, че всички решения са правилни. И във вселенския смисъл вярно е само второто. Всяко решение има последствия. Всеки избор на кръстопът ни лишава от възможността да извървим другите пътища. С всяко решение печелим едно и губим друго. Но независимо колко грешен се окаже изборът ти, винаги ще е по-добър от това да откажеш да избираш.

Човешко е да си прав, но е нормално и да се допускат грешки. Ключовият фактор е как възприемаш грешките си – като провали или като уроци. Ако всяка грешка е провал, това ще похабява енергията ти в самосъжаление и срам. Когато грешката е урок, енергията ти отива в това да подобряваш себе си.