Всеки от нас е чувал израза „Не си обективен“. Крайно време е да осъзнаем, че това е похвала, а не обвинение.

Нека да допуснем, че понятието обективност съществува. Кой е обективен? Можем да се съгласим, че нито един човек не може да бъде такъв. При това положение ни остават машините и Бог.

Машините са мъртви, така че очевидно не са разбрали нещата много правилно.

При Всичкото нещата са малко по-сложни. Имало едно време, преди още да съществува времето Едно Цяло и то съдържало Всичко в себе си. В този свят То било всичко, което е и всичко, което не е и следователно не можело да съществува нищо друго освен самото То. Затова Цялото решило да се раздели на безброй части, които да хвърли във времето, за да направи процеса на познанието възможен.

Но тъй като То било Всичко и знаело всичко се наложило отделните части да развият способността да забравят това, което знаят. Така обективният свят се превърнал в началната точка в еволюцията на субективизма.

Във вече съществуващото време всеки от тези субективни светове започнал да се развива по свой собствен начин и да преобразува истината в различни цветове и форми и в понятия много отвъд цветовете и формите.

И тук идва уловката. Всичкото не се разделило просто за да може отделните му части да го осъзнаят като такова и да му се възхищават. То се разделило, за да може всяка една отделна част да бъде Всичко. За да може да преоткрие целия космос в една звезда и целия океан в една капка.

Стремежът на хората към обективност е напълно неестествен, защото е завръщане към началната точка. Човекът не е просто откривател на истини – той е техен създател. Смисълът на човешкото същество е то да бъде субективно – да проумее собствения си свят и да осъзнае, че той е точно толкова голям, колкото всички светове взети заедно.

Това, което е истина в едно-единствено съзнание, е абсолютна истина. Субективността на съзнанието е най-красивата възможност за Вселената да се обогатява и да преоткрива себе си.

Целта не е просто да се върнем в Цялото по пътя, по който сме дошли. Ние сме тук за да открием нови пътища и за да преоткрием същността си. И един ден да се завърнем в Цялото напълно променени и все пак същите.