Хората излизат на срещи по две причини – секс и брак. Но всъщност често и двете опции са по-скучни от това, което срещите могат да ни предложат.

Да получиш нещо истинско в живота е рядкост. Откровена комуникация. Шанс да бъдеш себе си без да те съдят. Възможност да излезеш от системата на ограниченията и да хукнеш по просторна поляна. Всичко това се съдържа в една хубава среща. Срещите са упражнение по създаване на реалност.

В днешно време най-после за първи път можем да излизаме без очаквания, но въпреки това очакванията ни смазват. Преди срещите винаги са имали конкретна практическа функция и обществото не е приемало нищо друго. Но сега сме свободни от правилата и не е нужно да се чудим дали и има потенциал за брак и дали някой иска да спи с нас. Сега сме свободни да се насладим на щастието от самото общуване. Да споделиш себе си с друго човешко същество е ценност само по себе си и няма нужда от нищо друго.

Моментът си е самодостатъчен. Това че сега, в този момент, се чувстваш добре в компанията на друг човек, е такова чудо, че не е нужно да се замисляме за предстоящето. Достатъчно е да си позволим да бъдем щастливи заедно сега.

Другият човек не е ресурс, а произведение на изкуството. Ако отиваме на среща с идеята, че отстрещният е длъжен да задоволи нуждите ни и да ни даде каквото искаме, срещите ни винаги ще бъдат провал. Хората не са ресурс. Те са човешки същества. И точно това е смисъла на една среща. Да сме човеци заедно. Просто да бъдем. Да сме дишащи и естествени, каквато е природата ни.

Срещите могат да бъдат преструвка, манипулация да измъкнем нещо от другия или отчаян опит да се харесаме на някого, за да не сме самотни. Но могат да бъдат и истина. Разходка във внезапен пролетен порой, където няма нужда от чадъри. И всеки трябва да реши кое изживяване си струва повече.