Краткият отговор е „не“. Целта на живота е да се посветиш на нещата, които са най-близо до душата ти. Това много често може да ти донесе щастие, но то е само резултат от следването на твоята цел.

Ако целта ти е да рисуваш шедьоври, правенето на това със сигурност ще те направи щастлив. Ако призванието ти е да преподаваш, споделянето на знания с останалите ще ти даде чувство за радост и удовлетвореност. Но ако голямото ти призвание е да освободиш страната си от тиранин, вероятността ежедневието ти да не е точно щастливо в най-традиционния смисъл е голяма. Но, разбира се, работата за по-висшата кауза ще ти донесе екзистенциално щастие.

Това не означава, че няма смисъл да се фокусираш върху щастието, за да привлечеш повече от него в живота си. В самата си същност всеки човек иска да бъде щастлив. Никога обаче не трябва да забравяме въпроса – кое е онова нещо, от което моето щастие е резултат?