Жозефин Бейкър

Звездата, която изгря в нов нюанс на светлината

Коя е тя?

Жозефин Бейкър е американска по рождение френска артистка, активистка за граждански права и агент на съпротивата по време на Втората световна война, известна най-вече с блестящите си изпълнения, новаторската си кариера и неуморния си активизъм.

Защо е свръхчовек?

Жозефин Бейкър надминава възможностите, които обществото й е предоставило. Тя има смелостта да се отърве от оковите на своя произход, а по-късно и от тези, които светът на славата се опитва да й сложи. Тя пренаписва историята за това как различните раси трябва да се отнасят една към друга и доказва, че човек може да създаде нов път там, където другите виждат само тръни.

Жозефин е смела, страстна и силно независима жена, която се противопоставя на очакванията на своето време. Но под блясъка тя е и дълбоко принципна, смела и движена от силно чувство за справедливост. Тя отказва да се изявява пред сегрегирана публика в САЩ, дори и в разгара на славата си, и не се колебае да се откаже от възможности, които противоречат на принципите й. Жозефин има силно чувство за достойнство и се бори не само за собственото си уважение, но и за това на всички маргинализирани хора.

Любопитни факти:

Жозефин Бейкър притежавала гепард на име Чикита, който често я придружавал на сцената и носел диамантено колие. Чикита понякога скачала в оркестрината, добавяйки към дивата енергия на изпълненията на Бейкър.

Жозефин преодолява бариерите в киното, като участва в немия филм „Сирена на тропиците“ от 1927 г. Това я направило първата чернокожа жена, която изиграва главна роля в голям филм.

Кратка биография:

03 юни 1906 – 12 април 1975

Родена като Фреда Джозефин Макдоналд в Сейнт Луис, Мисури, тя израства в бедност по време на жестока расова сегрегация. В ранна възраст напуска дома си и започва да танцува по улиците, като в крайна сметка се присъединява към вариете трупи, които я отвеждат в Ню Йорк по време на Харлемския ренесанс. Големият й пробив настъпва, когато се премества в Париж през 20-те години на миналия век, където екзотичните й танци, комедийно чувство за хумор и харизма очароват публиката и я превръщат в една от най-известните артистки в Европа.

Извън сцената, тя подпомага Френската съпротива по време на Втората световна война, като предава тайни съобщения в нотните си листове и багажа си. За приноса си по време на войната е наградена с Croix de Guerre и Legion of Honour, две от най-високите военни отличия във Франция.

Личният ѝ живот е бил толкова интересен, колкото и професионалната й кариера. Тя се е омъжвала няколко пъти, като дълготрайната ѝ връзка е с френския индустриалец Жо Буйон. Въпреки че няма биологични деца, тя осиновява 12 деца от различни етнически групи, наричайки ги „Племето на дъгата“. Отглежда ги в имението си в Южна Франция, опитвайки се да докаже, че хора от различни раси могат да живеят заедно в хармония.

В по-късния си живот Жозефин се ангажира дълбоко с американското движение за граждански права. През 1963 г. тя изнася реч във Вашингтон заедно с Мартин Лутър Кинг-младши и след неговата смърт й е предложено неофициално да поеме ръководството на движението, но тя отказва заради децата си. Умира на 12 април 1975 г. в Париж.