Франсоа-Мари Аруе (Волтер)

Философът, който винаги ще защити правото ти да грешиш

Кой е той?

Волтер е влиятелна фигура от епохата на Просвещението, която се застъпва за разума, личната свобода, свободата на словото, религиозната толерантност и противопоставянето срещу тиранията.

Защо е свръхчовек?

Волтер е един от вдъхновителите на Френската революция и идеите му оказват голямо влияние върху идеалите на нейните организатори. Прочутата фраза: „Не одобрявам това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“, е символ на цялта му философия. Въпреки че не е точен цитат, тя отразява вярванията му, че човек трябва да има свободата да изразява мнението си и да не се подчинява безропотно на обществените доктрини.

Волтер успява да открие нови пътища на свободата в един свят, който им се противопоставя с цялата си сила. Въпреки че идеите не довеждат свободата до абсолют, защото според него за даден човек тя свършва там, където започва свободата на друг, той изгражда основите на бъдещите промени в обществото в много важни аспекти. Също така Волтер е много чувствителен към идеите, които застрашават човешкия дух – като тези на Русо и на определени социални групи, и ги критикува открито, посочвайки ясно заплахите, които те представляват.

Цитати:

Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.

Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.

Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.

Трудно е да освободиш глупаците от оковите пред които те се прекланят.

Кратка биография:

21 ноември 1664 – 30 Май 1778

Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер, е роден в Париж в уважавано семейство. Баща му е нотариус, а майка му е от благородническо потекло. Волтер е образован от йезуити в колежа „Луи льо Гран“, където придобива солидна основа в класическата литература и реториката. Въпреки ранните си стремежи към юридическа кариера, Волтер се занимава с писане и бързо придобива известност с острата си сатира и критика на властта, особено на френската монархия и католическата църква.

Първият литературен успех на Волтер е свързан с публикуването на епичната поема „Анриада“ и трагичната пиеса „Едип“, но хапливите му коментари често му създават проблеми. Сатирата му срещу правителството води до затвор в Бастилията, а по-късно до изгнание в Англия. Там той е повлиян от трудовете на мислители като Джон Лок и Исак Нютон. Завръща се във Франция с нова решимост да популяризира идеалите на Просвещението.

Волтер никога не се жени, но през живота си има няколко значими връзки, най-вече с Емили дю Шато, блестящ математик и физик. Връзката им, както романтична, така и интелектуална, продължава повече от 15 години. Волтер е известен с острия си ум, любовта към лукса и силната си енергия. Въпреки че често боледува, той остава интелектуално активен до дълбока старост.

Волтар често е заплашван от монархията заради либералните си позиции. Той смята, че безконтролната кралска власт, съчетана с влиянието на Католическата църква, е основен източник на несправедливост, цензура и социално неравенство. Последните си години прекарва в имението си във Ферни близо до швейцарската граница, където продължава да пише и да кореспондира с интелектуалци от цяла Европа. Той умира в Париж малко след като се завръща в града с триумф.

Важни творби:

Кандид, или Оптимизма

Задиг, или Съдба

Трактат за толерантността