Петер Паул Рубенс

Майсторът в рисуването на плът и изобилие

Кой е той?

Петер Паул Рубенс е холандски художник, известен с динамичните си, мащабни барокови картини, които изобразяват драматични религиозни, митологични и исторически сцени.

Защо е свръхчовек?

Петер Паул Рубенс е майстор на бароковия стил, известен с динамичните си композиции, богатата си цветова гама и емоционално силни образи. Той уникално съчетава идеализираната красота на класическата античност с емоционалната дълбочина на християнската иконография. Рубенс не е само художник, но и учен, владеещ няколко езика, дълбоко запознат с класическата литература и философия. Това го превръща в символ на ренесансовия идеал за „универсалния човек“.

Рубенс е бил широко признат като интелигентен, културен и изключително харизматичен. Освен огромния си артистичен талант, той е бил известен с изисканите си маниери и дълбокото си образование. Рубенс е бил и изключително дисциплиниран и трудолюбив. Въпреки величието и чувствеността на творбите му, личният му живот е бил белязан от скромност и всеотдайност. Той предпочитал тихо и спокойно ежедневие и често изразявал желание за мир и стабилност, което се отразява в писмата му и в начина, по който е управлявал дома си.

Любопитни факти:

Рубенс използвал статута си на известен художник, за да изпълнява тайни дипломатически мисии. В края на 20-те години на XVII век, по време на голямо политическо напрежение между Испания и Англия, той пътувал до двора на Чарлз I под претекст, че ще рисува кралски портрети, но всъщност работел зад кулисите, за да започне мирни преговори между двете нации. Забележително е, че той успял да помогне за сключването на Договора от Мадрид през 1630 г., който временно облекчил враждебността.

Рубенс настоявал да сключва железни договори с покровителите си, които му давали творческа свобода и го предпазвали от намеса. Един забележителен пример е с град Антверпен, когато се съгласил да нарисува голям олтаре. Той включил клауза, която му давала пълен контрол над композицията и дори уточнил, че плащането няма да зависи от одобрението на работата от поръчителите – много модерно решение за художник от неговата епоха.

Цитати:

Моят талант е такъв, че никое начинание, колкото и огромно да е то… никога не е надминало моята смелост.

Живописта, както и другите изкуства, има своя собствена поезия.   

Цветовете говорят на всички езици.

Кратка биография:

28 юни 1577 – 30 май 1640

Роден в Зиген, Вестфалия (днес в Германия), Рубенс се премества с семейството си в Антверпен след смъртта на баща си. Получава класическо образование и се обучава в изкуствата при няколко изтъкнати художници, като в крайна сметка се утвърждава като майстор в Антверпенската гилдия на Свети Лука през 1600 г. Същата година Рубенс пътува до Италия, където поглъща влиянието на ренесансови майстори като Микеланджело, Рафаел и Тициан, формирайки своя величествен, разточителен стил.

След завръщането си в Антверпен през 1608 г., Рубенс бързо придобива известност и става придворен художник на ерцхерцог Алберт и ерцхерцогиня Изабела, управители на Испанска Нидерландия. Ателието му се превърна в едно от най-продуктивните в Европа, наемайки многобройни асистенти, за да отговори на търсенето на неговите творби, които варират от олтарни картини и портрети до митологични и исторически сцени. Майсторството и дипломатическите умения на Рубенс го въвеждат и в политическите кръгове; той е натоварен с дипломатически мисии за испанския и английския двор, което е рядка роля за художник по онова време.

Личният живот на Рубенс е белязан както от трагедия, така и от успехи. През 1609 г. той се жени за Изабела Брант и двамата имат три деца. След нейната смърт през 1626 г. Рубенс се жени повторно през 1630 г. за Елен Фурман, която по това време е само на 16 години; тя става често срещан модел в по-късните му творби. Заедно имат пет деца. Вторият му брак изглежда му дава нова жизненост, което личи от топлината и чувствеността на по-късните му картини.

Рубенс прекарва последните си години в имението си, Шато де Стин, където продължава да рисува, докато се наслаждава на по-спокоен, селски живот. Умира през 1640 г. на 62-годишна възраст и е погребан в Антверпен. Неговото наследство като един от най-великите художници на бароковата епоха остава, а влиянието му е видимо в поколенията художници, които го следват.

Важни творби:

Последният съд

Стара Пинакотека, Мюнхен

Минерва защитава Пакс от Марс

Национална галерия, Лондон

Падането на Фаетон

Национална галерия на изкуствата, Вашингтон

Ecce Homo

Ермитаж, Санкт Петербург

Избиването на невинните

Художествена галерия на Онтарио, Торонто