Хенри Дейвид Торо

Отшелникът, който си изгради живот по собствените си правила

Кой е той?

Хенри Дейвид Торо е американски писател, философ, естествоизпитател и водещ трансценденталист. Известен е най-вече с експеримента си за прост живот на езерото Уолдън, където построява малка колиба на земя, собственост на Ралф Уолдо Емерсън, и живее две години от 1845 до 1847.

Защо е свръхчовек?

Хенри Дейвид е символ на това, че човек може да живее изключително скромно и да е в единство с природата, но в същото време да има желязна воля и пълна нетърпимост към всякакъв вид потисничество. Той олицетворява анархизма в неговата оригинална и чиста форма – абсолютното желание за свобода, при което хармоничният индивид сам определя живота си.

Той е страстен защитник на социалната справедливост. Есето му „Гражданско неподчинение“ (1849 г.), в което се настоява за индивидуална съпротива срещу несправедливи закони, е вдъхновено от противопоставянето му на робството и Мексиканско-американската война. Есето оказва голямо влияние върху по-късни активисти, сред които Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши, и спомага за оформянето на съвременните концепции за ненасилствен протест.

Размислите му за живота му край езерото са публикувани в „Уолдън“ – философско произведение, съчетаващо личен разказ, социална критика и наблюдение на природата. Книгата насърчава към самостоятелност, внимателност и хармонична връзка с природата, като се превръща в основополагащ текст в американската екологична мисъл и литература.

Цитати:

Няма друг лек за любовта, освен още любов.

Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна — там им е мястото. Остава под тях да положите основите.

Тази добродетел, която ценим, е колкото наша, толкова и чужда. Виждаме само толкова, колкото притежаваме.

Неподчинението е истинската основа на свободата. Подчиняващите се трябва да са роби.

Кратка биография:

12 юли 1817 – 6 май 1862

Роден е в Конкорд, Масачузетс, в семейството на Джон Торо, производител на моливи, и Синтия Дънбар Торо. Семейството е скромно, но цени образованието и самоусъвършенстването. Хенри Дейвид има трима братя и сестри и остава близък с тях през целия си живот, особено с по-големия си брат Джон, който умира от тетанус през 1842 г. – загуба, която го засяга дълбоко.

Хенри Дейвид завършва Харвардския колеж, където изучава класическа литература, философия и естествени науки. Повлиян от идеите на Ралф Уолдо Емерсън, негов наставник и приятел, той се включва дълбоко в трансценденталисткото движение, което набляга на индивидуалната съвест, духовните ползи от природата и скептицизма към институционалната власт.

Хенри Дейвид води сравнително спокоен и личен живот, който се определя предимно от интелектуалните му търсения и дълбоката му връзка с природата. Той никога не се жени и няма много данни за някакви значими романтични връзки в живота му. Веднъж предлага брак на приятелката си от детинство Елън Сюъл, но тя отказва, отчасти поради семейни причини. Той предпочита уединението и често прекарва дълги периоди сам, разхождайки се в гората или пишейки в дневниците си, въпреки че е известен и като топъл и остроумен събеседник.

Здравето му е постоянен проблем – страда от туберкулоза, с която се заразява през 20-те си години и която в крайна сметка води до смъртта му през 1862 г. на 44-годишна възраст. Въпреки заболяването си Хенри Дейвид продължава да работи активно, пише и изнася лекции до последните си месеци.

Важни творби:

Уолдън

Гражданско неподчинение