Ернесто Че Гевара

Революционерът, който доказа, че свръхчовекът може да бъде дори и комунист

Кой е той?

Ернесто „Че“ Гевара е аржентински марксистки революционер, ключова фигура в Кубинската революция и лидер на движения на съпротива в Латинска Америка и Африка.

Защо е свръхчовек?

Че е известен с това, че е изключително принципен и морално строг, като спазва много високи стандарти за себе си и за другите. Той е и дълбок идеалист, воден от чувството за морален дълг да се бори за потиснатите, дори с цената на собствения си живот. В интелектуално отношение Че е бил много любознателен и интроспективен. Четял неуморно – история, философия, литература и политическа теория. Известен е с това, че е брутално честен – черта, която му спечелва възхищение от последователите, но страх и критика от недоброжелателите.

Че Гевара е доказателство, че свръхчовекът може да бъде всичко – дори комунист. Той е символ на развита и сложна личност, която се отличава във всяка задача и с всяко свое лично качество. Той вижда каузата като начин хората да живеят истински и с висш морален дълг, а не като поредното средство за тирания и подчинение. Ето защо винаги е оставал прекалено силен и идеалистичен за това, което другите хора са можели да понесат, а обществената реалност е става прекалено малка за мечтите му. Не е изненадващо, че и до днес той е символ на бунта и радикалната промяна.

Цитати:

Не мисля, че ние с вас сме много близко свързани, но ако сте способни да се разтреперите от възмущение всеки път, когато се извърши несправедливост някъде по света, значи сме другари, а това е по-важно.

Революцията не е ябълка, която пада, щом е узряла. Трябва да я накараш да падне.

Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават.

Може да звучи глупаво, но според мен, истинският революционер е воден от силно чувство за любов.

Мнозина ще ме нарекат авантюрист и аз съм такъв… само че от друг вид: такъв, който рискува кожата си, за да докаже истините си.

Кратка биография:

14 юни 1928 – 09 октомври 1967

Че е роден в Росарио, Аржентина, като най-голямото от пет деца. Учи медицина в университета в Буенос Айрес. Въпреки че през целия си живот страда от тежка астма, той е запален спортист и пътешественик. Пътуванията му из Латинска Америка през младежките му години го запознават с широко разпространената бедност и социална несправедливост. Става свидетел на неравенството в капиталистическите системи и все повече се привързва към марксистката идеология и убеждението, че е необходима въоръжена революция.

Издигането на Че започва в средата на 50-те години на миналия век, когато той се запознава с Фидел Кастро в Мексико. Присъединява се към Движението на Кастро „26 юли“ и изиграва решаваща роля в партизанската кампания, която в крайна сметка сваля кубинския диктатор Фулхенсио Батиста през 1959 г. Като ключов лидер в новото кубинско правителство Че заема няколко важни длъжности, включително ръководи аграрната реформа и е министър на промишлеността. Той представлява Куба и в международен план, превръщайки се в символ на антиимпериалистическата борба и революционния устрем, на който особено се възхищават левите движения по света.

Че се жени два пъти. Първият му брак е с Хилда Гадеа, перуанска икономистка и комунистка, която го запознава с много политически контакти в Латинска Америка. Двамата имат една дъщеря – Хилда Беатрис. След развода им се жени за Алейда Марч, колежка революционерка, с която се запознава по време на кубинската борба. Заедно имат четири деца. Въпреки че често отсъства поради политическата си дейност, Че поддържа връзка със семейството си чрез писма, които разкриват една по-мека, по-интроспективна страна.

Въпреки успехите си в Куба, Че в крайна сметка се разочарова от бавния напредък на световната революция. През 1965 г. той напуска страната, за да подбуди въстания в чужбина, първо в Конго, а след това в Боливия, където иска да предизвика латиноамериканска революция. Усилията му в Боливия обаче са слабо подкрепени и в крайна сметка се оказват неуспешни. Че е заловен от боливийската армия с помощта на ЦРУ и екзекутиран на 9 октомври 1967 г.