Довършете изречението:

Аз съм….

Оказва се доста по-трудно, отколкото очакваме, нали? Ето някои от най-честите отговори:

Аз съм Благой/Генади/Милица.

Аз съм адвокат.

Аз съм майка на две деца.

Аз съм си аз.

Нека ги разгледаме едно по едно.

Аз съм Благой/Генади/Милица. – Какво всъщност казва името ти за теб? Нищо. То дори не е твой личен избор, а решение на родителите ти. А повечето родители дори не се опитват да почувстват какво е името на детето им, а го кръщават на роднина или по свой собствен вкус. Единствено съм склонна да приема, че някой като Исус може да си позволи да го каже. Аз съм Исус Христос – това може и да значи нещо.

Аз съм адвокат. – Не, това е какво правиш. В редки случаи е допустимо да се определиш с професия, ако тя е точно твоето призвание и е единственото ти призвание. Но съм сигурна, че в теб има много повече.

Аз съм майка на две деца. – Ти съществуваш независимо от други хора. Ако внезапно се окажеш единствения човек на земята, ти пак ще си. Освен това всички хора, които познаваш, си срещнал по стечение на обстоятелствата. Можело е да бъдат там, а е можело и да не бъдат. Ето защо не можеш да се самоопределиш чрез семейството и приятелите си.

Аз съм си аз. – Много, много близо до истината. Ако хората разбираха какво значи това, щяха да са напълно прави.

А не е ли редно да познаваме себе си до самите си основи? Хората, които обичаш, хобитата ти и предпочитанията ти те определят донякъде. Но аз искам да развия този пашкул и да стигна до много по-дълбоко: където си само мисъл, идея и чувство; където си само същност, само естество.

Разбира се, осъзнавам, че е напълно невъзможно да предадеш същността си с думи. Но, ако го направим, нека поне да е по най-добрия възможен начин. Другото, което трябва да отбележа, е, че едва ли си само едно нещо. Но всяко твърдение, което отразява личността ти, е независима абсолютна истина.

Ето няколко примера, на известни личности, които са успели да изразят същността си:

Салвадор Дали: Аз съм обиталището на един гений.

Хорхе Луис Борхес: Времето е субстанцията, от която съм направен. Времето е река, която ме грабва, но реката съм аз; то е тигър, който ме разкъсва, но аз съм тигърът; то е огън, който ме изгаря, но аз съм огънят.

Паул Клее: Цветът и аз сме едно.

Фридрих Ницше: Аз не съм човек, а динамит.

Така че защо и ти не се запиташ кой си: дали си зноен полъх на тропична буря или неоформен, лъкатушещ път; дали си розата оцеляла след зимата или честна лъжа и реална илюзия; дали си самотен воин, впуснал се в битка с падащите звезди или изследователят, който търси линиите на бъдещето по тъмните крила на пеперудите. Аз искам да знам това. Нима ти не искаш?