Не сте сигурни какъв е отговорът на този въпрос? Сигурно причината за това е, че сте послушали безкрайната върволица от хора, която ви е казала „Слез на земята!”.

Слез на земята. Това е отговорът, който чуваме всики път, когато си позволим да мечтаем. Това е репликата, която трябва да ни бъде казана за наше добро, за да ни предпази от това да останем разочаровани. Това е начинът да избягаме от всичко, което е несигурно, неразбираемо и плашещо.

Който лети високо, от високо пада. Това е така. Но по-важното е, че който лети високо, вижда звездите. Възможността за разочарование не трябва да е това, което определя постъпките ни. Ако нещо се обърка, не е важен неуспехът. Не е важно, че реалността триумфира над нас. Единственото важно е, че нас не ни е било страх да се борим за мечтите си.

В небето те чакат светове, по-неочаквани и по-прекрасни от най-смелите ти надежди. И дори да не се задържиш там, поне за един съвършен момент те са били твои. А ако паднеш от високо, преди да достигнеш земята, имаш възможността да изживееш свободното падане. Мисля, че всичко това си струва.

А след като си паднал, идва време за нов опит. Дори птичките не успяват от първия път. Ставаш, изтупваш се от калта и продължаваш. Няма значение колко пъти ще паднеш. Само не позволявайте да ви отрежат крилата.

А на тези, които в ролята на добросърдечни съветници повтарят тази фраза, мога да кажа следното: Осмелете се и вие да се издигнете над тази земя най-после.

От името на човек, който не се страхува да се изправя и да полита отново, ще кажа също: В небето виждаш всичко по различен начин и пред теб се откриват хиляди нови посоки, по които можеш да тръгнеш. В небето въздухът мирише на свобода. В небето волята за невъзможното надделява над гравитацията. Ако не ми вярвате, все пак имате шанса сами да проверите.